Teoria

Книгата на видния словашки литери туровед компаративист Диониз Дюришин „Теория на междулитературния процес е посветена на ключови проблеми от теорията и методологията на сравнителното литературознание, както между впро чем почти всички негови книги, с които той си извоюва място на световен авторитет в тази област. Научното ядро на тази книга се съдържа в издадената през 1974 год. „Теория на литератур ната компаративистика" („Теória literárnej komparatistiky"), чиито преводи на немски (1976) и особено на руски език (1979) разкриха на широките научни кръгове значението, което тя има за раз витието на марксическото сравнително литературознание и методологическото пре осмисляне на наследеното от традиционната европейска компаративистика. В известната и на българския читател „Теория сравнительного изучения литературы" (1979) Дюришин разработва пред мета, целите и задачите на сравнител ното литературознание от перспективата на световната литература, ориентира връзките и сходствата към закономерностите на литературния процес в един ството на национален и наднационален (световен) аспект. Дюришин ревизира постановката за едностранното влияние на предаващата литература и подчертава активната роля на приемащата литература в историята на междулитературни те връзки. Промяната на функцията на творбата в новия контекст (творчески характер на рецепцията) е основната теоретическа постановка, върху която той изгражда систематизацията на литератур ните връзки. Припомням тези основни положения от теорията на Дюришин, които днес не само от компаративиста, но и от литературния историк се въз приемат като известни литературии ис тини, защото те са предпоставени в съ държанието на новата книга. Обявената от автора още в увода теза за преус тройство на системата на традиционната компаративистика е резултат на до сега извървения път в преосмисляне и преориентиране на нейните цели и задачи, а не авангардна позиция, както може да се стори на по-малко причастния в теорията читател. Книгата на Дюришин има нодчертано теоретичен характер с една особеност - че съдържанието на нейните глави в повечето случаи е известно от предварителни публигации в сп. Slavica Slovaca" (.. Националиолитературни и междули тературни аспекти на литературната нетория", „Методологическите и идео192 логическите консеквенции на термина „литературно влияние“, „Сравнението ка то методологическа инструкция?“, „Осо бени форми на междулитературните общ ности") в периода 1979-1983 г., съпро водени с дискусия, в която вземат уча стие словашки и чуждестранни литерату роведи. Извадки от дискусионните ста тии са отпечатани паралелно с авторския текст в разделите „Националнолитературин и междулитературни аспекти на литературната история“, „Особени форми на междулитературните общности“ и „Ме тодологическите и идеологическите кон секвенции на термина „литературно влия ние". Проблематиката на последния раздел с известна на българския читател чрез статията „Един противоречив про блем в теорията на междулитературнич процес", публикувана в сп. „Литератур на мисъл", 1981, кн. 3. С други думи, книгата на Дюришин предлага една малко използувана у нас форма на защита на научното становище чрез публичния диалог, адресиран не към слушателска, а към читателска аудитория. С това тя поставя на изпитание критическата оцен ка, която трябва да има предвид и съ ображенията на дискусията.