традицията

Традицията и новаторството е проблем, за който е най-много говорено в историята на литературата. Този проблем е безкрайно широк и свързан със самата същност на литературата. Като се говори за него, трябва да се имат предвид въпросите за националния и космополитичен характер на една литература, за традициите в тази литература, за взаимните влияния между отделните писатели и отделните литератури, за школите и творческите индивидуалности, за литературните моди и снобизма, за съвременната сетивност и мироглед на писателя, за промените в съзнанието на съ временника с оглед на обществените промени, за народността и партийността, за ролята на обществените идеали и. пр. У нас този въпрос често се разбира стеснено и се ограничава главно в рамките на формата на изразните средства.

Когато през 1974 г. към Института за литература при БАН бе сформирана група за лите ратурно анкетиране, тя не започна своята работа от нулево равнище, а имаше пред себе си на трупан преди това опит: анкети за Яворов, Вазов и Йовков. И една от задачите и беше да го анализира и обобщи, да тръгне от постигнатото и като приложи съвременна научна методоло гия, да го приведе в хармония с изискванията и потребностите на съвременната литературна историография. Анкетите предлагат богата и разнообразна информация от най-различно естество. В за висимост от индивидуалните интереси на читателите в тях могат да се намерят сведения и оцен ки за всичко или почти всичко, което ги интересува. Разбира се, на първо място, биографични сведения, при това поднесени от самия писател. Например страниците, посветени на семейст вото и детството, в почти вси ианкети са едни от най-увлекателните и ценните. Писателите изнасят много нови факти за своето семейство и детството, за учителите си, за първите си стъп ки в литературата. Но несъмнено, биографичните сведения, колкото и полезни да са, едва ли са най-същественото в авторските откровения. Кръгът от въпроси, които се дискутират в беседи те, е извънредно широк. Важно е да се отбележи обаче, че писателят не се задоволява само па сивно да информира например как е възникнал художественият замисъл на дадена творба, но дава и своя оригинална интерпретация. А тая интерпретация може да послужи за отправна точка при анализа и тълкуването на произведението. Нещо повече - при нейното наличие с немислимо да се прави анализ, без да се вземе под внимание авторската самопреценка и тълку ване. Изобщо анкетите вкарват в обръщение нов литературен материал не само по отношение на фактите, но и главно по отношение на тяхното осветляване и тълкуване. c Досега като самостоятелни книги са излезли шестнадесет анкети за: Емилиян Станев, Ламар, А. Гуляшки, Ал. Геров, Г. Караславов, Д. Жотев, Чудомир, Мл. Исаев, Т. Трая нов, Ил. Волен, В. Иванов, Калина Малина, Ив. Мартинов, Кр. Григоров, Г. Стоев и Д. Овадия. Редколегията на поредицата и научният съвет на института приеха за печат още и анкети Хр. Радевски, Ел. Багряна, М. Ягодов, К. Калчев, Ем. Манов, Ив. Мирчев, Е. Каранфи лов, Б. Божилов и А. Тодоров. Предстоят да се приемат за печат анкети с Ив. Радоев, В. Андреев, Ив. Аржентински, П. Незнакомов и др. В процес на работа са още редица книги. Прис тата дългосрочна програма се осъществява планомерно. За съжаление забавя се издаването на готовите ръкописи в издателствата, което се отразява не особено благоприятно върху дейността на групата.

За да се разбере с удовлетворителна яснота понятие като традиция, необходимо е да се изяснят донякъде и онези по-общи понятия, с които тя е свързана. Едно от тях - времето, в едно от своите основни състояния - миналото, е разположено в загадъч на близост до понятието традиция, така че, казвайки традиционно, сякаш казваме - онова, което се е съхранило в своята неизменност за нас от миналото. Поради това уместно е да се запитаме не точно какво е традиция, а кога говорим за традиция. Отговорът не изглежда труден - трябва да са налице събития, извършили се назад във времето, преди нашето раждане, преди нашата епоха, събития, белязани с патината на едно от давна отминало и все още живо достолепие. Миналото и традицията са дотолкова свър зани в нашето съзнание, щото можем да ги приемем за синоними, за два непротиворечиви елемента на едно цяло. Миналото - магическа дума! Обхваща ни трепет, когато говорим, когато чувству ваме нужда от едно минало, от една традиция, изказани с глаголната форма на найдълбоко, непознато на граматиката минало време, някакъв перфект на плусквамперфекта. Следователно ясната предпоставка на възможността да говорим за традицията е съществуването на миналото. А то винаги е налице - спомените, миналото на всеки един от нас. Но за кое минало говорим, когато свързваме традицията с нещо предишно? За отминалата част от нашия живот, за личното минало? - Съвсем не! Говорим за миналото на една общност, на едно изкуство, на една наука; свързваме традицията не с жи вота на индивида, а с живота на културата. Затова отнасяме традицията не просто към едно индивидуално минало, а към съществувалите в миналото общности - различни по обем, по трайност във времето и по въздействие. Все пак неудовлетворително изглежда подобно пряко свързване между понятията традиция и минало. Второто изглежда интуитивно по-ясно и затова - да се обърнем към него. Какво наричаме минало? Не можем да отговорим направо - напр. миналото е онова, което е било. Отговорът, който ни помага да разберем какво е минало, е друг - миналото не е нещо определено и ясно само по себе си, то трябва да бъде поставено в отношение към сегашното. Миналото е едно реално отсъствие, но само по отношение на реалното присъствие на нечие сегашно; миналото е липса, а сегашното еналичие, но и двете съществуват само в отношение едно към друго. Миналото е отсъствието на определени принципи на живот, на принципите, конституиращи съществуването на една общност. Не можем да разберем, че тези принципи вече не съществуват освен ако не са налице други принципи, ако не е налице някакво ново присъствие, ако не е налице промяна. Това положение е валидно за историята на културата, където конституиращите принципи са винаги ценностни положения, където мислите и поведението са винаги ценностни реакции, където винаги става дума за ценностни отношения.

The article thoroughly examines one of the most significant and also the least studied literary circles in Bulgarian literature - Archer Literary Circle, which is regarded by a number of literary scholars as the end of Bulgarian modernism. The focus is on the problem of literary heritage.The most distinct gestures of literary heritage by the "archers" are listed consecutively ,namely: 1.Mythology and folklore as thresholds to Bulgarian culture. 2. Archer Literary Circle and Hristo Botev. 3. Archer Literary Circle and the Bulgarian Revival.4. Archer Literary Circle and Pencho Slaveikov. The problem of acquiring and thinking over the tradition is not studied in itself only, but also in the context of the active search and the attempts to construct a new identity in the Bulgarian culture of the 1920s.