Трета

итература при БАН се проведе Третата на ционална комплексна младежка научна конференция по проблемите на литературознанието. В нея взеха участие млади научни работници от Института за литература, Националния музей на българската литература, СУ „Кл. Охридски“, ВТУ „Кирил и Методий", ПУ „П. Хилендарски“ и Полувисшия педа гогически институт „Д-р П. Берон" в Шумен. Бяха изнесени 29 доклада из областта на старата, възрожденската, новата и съвременната българска литература, сравнителното литературознание, чуждите литератури и теорията, на литературата, които очертаха главните насоки в творческите търсения на младите български литературоведи. Конференцията беше открита от доц к. ф. н. Симеон Хаджикосев - замест ник-директор на Института за литература при БАН. В своето приветствено слово той изтъкна, че младостта означава преди всичко възможност за творческа реализация на изследователите във всички области на науката и пожела плодотворна работа на конференцията като значителен научен форум за тяхната изява. Значителна част от докладите бяха посве тени на старата и възрожденската българска литература. Димитринка Димитрова от Института за литература („Космогоничната тема тика в старобългарската ератоапокритическа литература. Основни аспекти") анализира редица творби от средновековната ни книж нина, пресъздаващи картината на света във философски план в тясна връзка с апокри фите и фолклора. Н. с. к. ф. н. Елена Томова от Института за литература („Житията на свети Иван Рилски и руският старопечатен Пролог") разгледа слабо разработения в бъл гарското литературознание въпрос за отношението между тези жития и руския старопе чатен Пролог от ХVII в. Ас. Мария Шнитер (ПУ „П. Хилендарски") в доклада си „За ня кои форми на взаимодействие между офи циална и народна литература и култура през Късното средновековие" проследи активните процеси на средновековна комуникативност по линията „, официалност - народност" на ли тературата. Мая Янкова от Националния музей на българската литература („Интере сът към старите писмени паметници" през Възраждането") изтъкна приноса на възрожденските книжовници за издирване и публикуване на старобългарски ръкописи. Ас. Красимир Кунчев (Полувисш педагогиче ски институт „Д-р П. Берон" - Шумен) в доклада си „Аспекти на повествователната характеристика в белетристиката на Караве лов" въведе термина зрителна позиция", тъждествен на „гледна точка". Камен Михай лов от Института за литература („Устната традиция във възрожденския литературен процес") анализира устно разпространява ните през Българското възраждане редица нефолклорни произведения. В доклада на Пенчо Раянов (ЕСПУ „Д. Матевски" - Плов див) „Някои наблюдения върху фолклора в сп. „Български книжици" беше направен критически преглед на публикуваните в спи санието фолклорни произведения и статии по 179 фолклорни въпроси. Ас. Илиана Петрова (ВТУ „Кирил и Методий") - Побългаре ните повести на Карамзин" - сравни трите възрожденски повести Сирота Цветана", „Невянка, болярска дъщеря“ и „Злочеста Кръстинка". В центъра на конференцията бяха докла дите по нова и съвременна българска литература. Ас. Живко Ж. Иванов от ПУ „П. Хи лендарски“ („Времето и пространството в патриархалния свят. Върху материал от бъл гарската литература през 80-те и 90-те години на XIX в.") анализира отражението на двата типа българско село - патриархалното и новото - в нашата литература. К. Ф. н. Светла Гуляшка-Балканска от Института за ли тература (, За псевдонима на Стоян Михайловски „De Profundis") разгледа поемата на писателя „Suspiria de Profundis" във връзка с посочения псевдоним. Аспирантката от СУ Кл. Охридски" Милена Кирова (, Творче ската връзка между Д. Дебелянов и А. Самен в светлината на едно конкретно литературно сравнение") сравни „Легенда за разблудната царкиня" от Дебелянов и стихотворението „Вечер" от Самен. К. Ф. н. Александър Йор данов от Института за литература („Тайният глас" в поезията на Николай Лилиев") разгледа социалния адресат на Лилиевата лирика. К. Ф. н. Едвин Сугарев от Института за литература (Към психологията на модерни стичното изкуство") очерта особеностите на Модернистичното съзнание и естетика. Алберт Бенбасат от Националния музей на българската литература (Творчески взаимовръзки между Н. Вапцаров и А. Попов") разгледа паралелите в поезията между двамата творци. Ралица Маркова (Институт за литерату тура) в доклада си „Испанската гражданска война от 1936-1939 г. в творчеството на Д. Димов" анализира непроучени аспекти от „Испанската тематика" на писателя. Аспи рантът от СУ „Кл. Охридски" Запрян Козлуджов (Разказвачът в прозата на Н. Хайтов. Особености на неговото присъствие") разкри същността на сказовия повествовате лен тип у нашия писател.

На 24, 25 и 26 април 1990 г. в гр. Банкя се съ стоя третата поредна национална конференция по историческа поетика. Тя бе организирана от проблемния колектив по историческа поетика при Института за литература към БАН. В работата на конференцията взеха участие литературоведи от различни секции и катедри на Института за литература, Софийския университет, Климент Охридски", Великотърновския университет „Кирил и Методий", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и ВПИ - гр. Шумен. Като ръководител на колектива по историческа поетика проф. д-р Ат. Натев откри конференцията и изказа пожеланието на организаторите тази, станала вече традиционна, среща да бъде полезна за всички участници. Работата на конференцията започна с доклада на проф. д-р Б. Богданов „Историческа поетика и историческа типология“, който предизвика изклю чително голям интерес сред участниците, тези и изводи от този доклад се обсъждаха и споменаваха на почти всички заседания. Като цяло в работата на конференцията се очертаха няколко проблемни кръга със специфична проблематика и насоченост и независимо от факта, че за разлика от предишната година сега нямаше специално обявена кръгла маса за проблематични понятия, немалка част от вниманието на присъст вуващите естествено бе посветено на тях. С по-обобщаващ характер бяха докладите на Ал. Панов „Отношението между персонализьм и не-персонализъм в българската литература" (Институт за литература), на 3. Козлуджов „Понятието „повествователен тип" (проблеми на литературоведската му интерпретация)" (ПУ „Паисий Хилендарски"), на М. Костадинова „Сюжетни текстове с предизвестена развръзка" (ВПИ - гр. Шумен), които в рамките на конференцията очер таха общи проблеми за българската историческа постика. Разгледаните литературоведски и културологични факти и направените изводи и обобщения в Докладите на Л. Михова (Институт за литерату ра) „Кървава кошуля" в българската литературна критика", Н. Аретов (Институт за литература) „За взаимоотношението религиозно-светско при възникването на новобългарската белетристика" и С. Сивриев (ВПИ - гр. Шумен) „Сингуларните изказвания на Ив. Вазов върху материал от лириката му през 80-те години на XIX век“ надхвърлиха предварително набелязаните граници на периода и предизвикаха различни тези и изводи по време на дискусията, определяйки нейната посока. Понятието „жанр" беше в центъра на вниманието на участниците в конференцията и като че ли най-много докладчици бяха посветили своите текстове именно на това понятие, разглеждайки различни аспекти от неговия генезис и функциониране - В. Измирлиева (Институт за литерату ра) „Една гледна точка към понятието „жанр" в старобългаристиката“, Р. Кунчева (Институт за литература) „Как работат понятията жанр" и „стих", К. Каранов (СУ „Кл. Охридски) „Жанровите лабиринти", К. Бечев „Проблематичните понятия в литературознанието и единството на лите ратурния феномен" (доклад, разглеждащ повече проблемите на тривиалната българска литера- тура). В контекста на очерталия се кръг, свързан с проблематичните понятия, бе и доклада на О. Сапарев, който тълкуваше измеренията на понятието „гротеска“. Естествени и закономерни бяха споровете и разнопосочните мнения по време на дискусията, последвала след тези доклади. Проблемите на превода, преводаческата дей ност и функционирането на преводни текстове бяха обект на докладите на Н. Наков (Институт за литература) „Понятията на европейския романтизъм в български превод" и на Б. Рачева (Институт за литература) „Художественият превод като извор и усвояване". Бяха разгледани комуникационната функция на превода и спецификата на понятията. Особен интерес за участниците в конференцията представляваше доклада на Г. Николаева (СУ „Кл. Охридски"), разглеждащ проблеми на староиндийската историческа поетика. В обсъжданията и дискусиите взеха участие и проф. д-р Ат. Натев, проф. И. Панова, В. Галонска (Полша), Р. Коларов, Д. Добрев, В. Русева, Св. Казакова и др. На отделно заседание бе разгледана досегаш ната работа на колектива по историческа поетика й бяха дискутирани посоките и темите за следващата година. Присъствуващите имаха възможността да видят филма „Клименте, първоучителю (акатист за Климент Охридски)" на А. Величкова и В. Бъл чанов.