творба

Начало тук означава онова, откъдето и чрез което едно нещо е такова, какво· то е и както е. Това, което нещо е, това, както нещо е, ние го наричаме негова същност. Началото на нещо е потеклото на неговата същност. Питането за началото на худоЖествената творба пита за нейното същностно потекло. Според обичайната представа творбата произтича от и чрез работата на художника. Но чрез какво и откъде художникът става това, което е? Чрез творбата, разбира се; защото това, че една работа хвали майстора сп, тук ще рече: едва творбата позволява на художника да се прояви като майстор в изкуството. Художникът е начало на творбата. Творбата е начало на художника. И нито едно от двете не може да съществува без другото. Ала също така нито едно от двете не препраща себе си нряко към другото. Художник и творба с ъ щ е с т в у в а т в себе си и във взаимодействието си чрез нещо трето, което собствено е първото,именно чрез това,от което художникът и художествената творба имат името си, чрез художественото творчество, изкуството. Колкото неминуемо худuжникът по друг начин е начало на творбата в сравнение с начина, по който творбата е начало на художника, толкова е и очевидно, че по един още по-друг начин изкуството е начало за художника и за творбата. Но може ли изкуството изобщо да е начало? Къде и как имаме изкуство? Изкуството -- та това сега е само още една дума, на която вече не отговаря нищо действително. Тя би могла да важи като събирателна представа, в която ние подвеждаме единствено това, което е действително в изкуството: творбите и творците. Дори и когато самата дума "изкуство" би трябвало да означава нещо повече от такава събирателна представа, то и тогава предполаганото с думата "изкуство" би маг ло да съществува само въз основа на действителността от творби и творци. Или нещата стоят обратно? Има творба и творен само дотолкова, доколкото съществува изкуството като тяхно начало' Каквото и да е решението, питането за началото на художествената творба става проблем за същността на изкуството. Но тъй като все пак трябва да остане открито дали и как изобщо съществува изкуството, нека се опитаме да намерим същността му там, където изкуството неминуемо присъствува действено. Изкуството присъствува в художественото произведение. Ала какво и как прави едно произведение такова, че да е творба на изкуството?

Ако се замислим над действителното съдържание на някои изречения от литературоведските анализи, като например: "Пейзажът при Маха контрастира с преживяванията на героите" или "В прозата на Рабле се проявява влиянието на карнавалната атмосфера", ще открием в тях много импликации. Тези изречения всъщност изхождат от доста дълга поредица предпоставки. Една част от тези предпоставки засяга онтологията на литературната творба, друга - обективиостга на нейното познаване. Основанията за рационален анализ на тези проблеми за мен са дадени в кшщеiЩИЯТа за литературната творба като знак и съвкупност от значения, формулирана от пражкия структурализъм, а именно от Ян· Мукаржовски. Повече по този въпрос - в хода на настоящия труд. Тук бих искал да се върна към Роман Ингарден и неговия класически анализ на онтологията и Гносеологията на литературната творба, чиято емпирична страна е близка до постановките на Пражката школа. Ингарден доказва важнОто значение, което има феноменологията на Хусерл за литературната теория.