Литературната творба като речев акт

Ако се замислим над действителното съдържание на някои изречения от литературоведските анализи, като например: "Пейзажът при Маха контрастира с преживяванията на героите" или "В прозата на Рабле се проявява влиянието на карнавалната атмосфера", ще открием в тях много импликации. Тези изречения всъщност изхождат от доста дълга поредица предпоставки. Една част от тези предпоставки засяга онтологията на литературната творба, друга - обективиостга на нейното познаване. Основанията за рационален анализ на тези проблеми за мен са дадени в кшщеiЩИЯТа за литературната творба като знак и съвкупност от значения, формулирана от пражкия структурализъм, а именно от Ян· Мукаржовски. Повече по този въпрос - в хода на настоящия труд. Тук бих искал да се върна към Роман Ингарден и неговия класически анализ на онтологията и Гносеологията на литературната творба, чиято емпирична страна е близка до постановките на Пражката школа. Ингарден доказва важнОто значение, което има феноменологията на Хусерл за литературната теория.