Епичност и драматичност, епос и драма

Вероятно за театралните специалисти, отдадени на необозримия кипеж на непосредственото настояще, няма да бъдат безинтересни размислите на лаика, в които днешният ден представлява кратка и несамостойна фаза от вековечния развой. Един оригинален и проницателен мислител противопостави някога епоса и драмата като света и душата. Тази опозиция стои в основата на модерната естетика: още Хегел с присъщата си прецизност разработи епоса като онагледяване на нравствения свят на народа от героичния период. И ако в духа на Хегел "светът" се разглежда като морална и духовна обективност, то опозицията придобива особено значение. (Естествено, не става дума за филологическо-исторически разсъждения над Хегел, а за задълбочаване с негова помощ в проблемите на съвременната ситуация.) Още в месопатамеките мотиви за Гилгамеш епосът отбелязва склонност към възхвала на светлата страна на света, на деня и живота, на многоликия им поряцък, противопоставен на силите на нощта, хаоса и смъртта; в Омировата класика той достига такава степен на "обективност", при която тез11 стойности се явяват облечени в реална мощ, а човешката и божествената действителност взаимно се проникват дотолкова, че стават неотделими. Следователно обективността, всеобщата обвързаност е присъща не само на предметите, но и на стойностите и целите; те съЩо са "вещи", те са нещо твърдо и предпоставен о, което човекът трябва да припознае и възприеме и в чиято мрежа трябва да се вмести.