Знаци и ценности (Семиотика и аксиология на междутекстовостта)

През изминалите десетилетия изследването на междутекставостта наложи своя отпечатък върху световната литература наука. Правилно е М.М. Бахтин да бъде считан· за теоретичен вдъхновител на интертекстуалността, макар да не е създател на самото понятие. Втора причина за повишения интерес към междутекставостта (причина ех post, припомняна по-рядко) става фактът, че в съвременната белетристика, а и в художествената литература изобщо, извънредно често откриваме това, което е същност на интертекстуалността. А именно: съживяването и репликирането към създаденото вече в литературата и езиковия текст, към станалото част от историческия културен фонд. Вторият импулс, свързан с литературно-художествената събитийност, примами към тази проблематика художествената критика и културната публицистика. В техните трудове и наблюд(~НИЯ интертекстуалността до голяма степен престава да се разглежда в аспектите на поетиката и текстологията, да са назовава детайлно и изследва с трезва научност. Придобива характера на атрактивен обект в актуалните културни с-рждения и спорове за съвременното постмодерно изкуство, неговите насоки, изключителен характер, функции, личности и т.н. Гов.орейки за интертекстуалността, литературознанието взема предвид специализираната продукция, чиято опорна точка е инспирирана от Бахтин. Написаното за самото явление в действителност не търпи концептуални ограничения и съдържа в себе си много различия по отношение на функции, методология и възгледи.