Привлекателният образ на великия скептик. Българската рецепция на Волтер
-
Обхват на страниците:89-113Страници: 25ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюмеИмето на големия френски писател, философ и енциклопедист се среща често по страниците на предосвобожденекия печат. Ако се съди дори само по именния показалец към съставената от Г. Марков анrология "Б"Ь.Лiарската възрожденска криrика" (С., 1981),то присъства в поне единадесет криrически статии, рецензии и бележки. Нерядко попада и в пубтщи:стиката, в педагогически съчинения, среща се в различни мъдри примери, изречения, съвети и пр., пръснати из учебникарската литература. като се прибавят и Вазовите "Чичовци" ( 1 ), няма съмнение, че френският философ още това е "Притча во езицех". В оригинал mm в превод на други езици Волтер е четен от множество по-образовани българц (2) като К. Фотинов, д-р Иван СелиМински, В. Априлов (3) и др. (4) За това спомага и шумната му рецепция сред гърците. Тя започва сравнително рано, още по време на Руско-турската война от 1976-1977 г., бързо се разраства, а след това идва редът и на мощната антиволтерианска вълна (5). Всичко това рефлектира сред българите и провокира интереса към авторитетния и оспорван мислител. Само че у нас редът е като че ли преобърнат - първоначално доминира антиволтерианството, което постепенно затихва и отстъпва пред различните форми на преклонение пред френския класик - от безусловното пр~емане на авторитета му до интереса към биографични анекдоти, в които той по правило е представен в.положителна светлина.Може би първото споменаване на Волтер от българин е в ръкописното "Ръководство по метафизика" от 1824 г., писано от Константин Фотинов по Ат. Пеелидас (6). но това представлява по-скоро изключение. Все пак по правило в началото името на Волтер сред българите има по-скоро отрицателни конотации. Когато през 1835 г. противниците на Иван Селимински искат да го отстранят от гръцкото училище в Плоещ, те подават оплакване до училищната ефория в Букурещ, като в нея като основен аргумент изтъкват неговото волтерианство