великия

На 6 април 1985 г. се навършиха 1100 години от смъртта на славянския просветител Методий. Тази дата еповод да се върнем към великия културен ижизнен подвиг на двамата солунски братя, които създават славянската писменост, непобедимо оръжие за съхраняване народностната самобитност на славянските народи през вековете, изграждат основите на славянското просветно дело върху здравия фундамент на говоримия народен език, поставят началото на славянска литература и култура на роден език, организират Ръководят достъпен за широките народни слоеве, църковен живот, борят се до последния си дъх за утвърждаване на своите революционни, демократични и прогресивни принципи. Но тази дата насочва вниманието ни също и към няколко момента в съдбата на Кирило-Методиевото дело, които са от изключителна важност за по-нататъшното културно развитие на славянските народи - трагичната му гибел сред западните славяни и решаващата роля на България за спасяването, доразвиването и разпространението след смъртта на Методий на просветното им дело, тясната му връзка с България през след ващите векове, когато то влиза дълбоко в тъканта на нашата национална култура, става национален символ и неделима част от историята на българския народ. Всъщност животът и делото на Методий са свързани с българските славяни и с България далеч преди 885 г. Методий е роден вероятно няколко години преди 827 г. във втория по големина и значение град на Византийската империя през тази епоха - Солун, важен търговско-занаятчийски, административен, военно-стратегически и културен център. Още през втората четвърт на VI в. в Солунската област започват да проникват славянски племена от българската група, компактни маси от които окончателно се установяват тук през VII в. През ІХ в. българските славяни вече играят значителна роля в стопанския живот на града и очевидно семейството на друнгария Лъв, бащата на Кирил и Методий, който еедин от висшите военни в Солун, неизбежно е общувало с тях. Неслучайно от ранно детство двамата братя владеят отлично говора на солунските славяни. За това свидетелствува най-авторитетният извор за живота и делото на Методий, неговото Пространно житие, написано наскоро след смъртта му от един от най-близките му ученици - Климент Охридски. В него за Кирил и Методий се съобщава: „Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски".

Името на големия френски писател, философ и енциклопедист се среща често по страниците на предосвобожденекия печат. Ако се съди дори само по именния показалец към съставената от Г. Марков анrология "Б"Ь.Лiарската възрожденска криrика" (С., 1981),то присъства в поне единадесет криrически статии, рецензии и бележки. Нерядко попада и в пубтщи:стиката, в педагогически съчинения, среща се в различни мъдри примери, изречения, съвети и пр., пръснати из учебникарската литература. като се прибавят и Вазовите "Чичовци" ( 1 ), няма съмнение, че френският философ още това е "Притча во езицех". В оригинал mm в превод на други езици Волтер е четен от множество по-образовани българц (2) като К. Фотинов, д-р Иван СелиМински, В. Априлов (3) и др. (4) За това спомага и шумната му рецепция сред гърците. Тя започва сравнително рано, още по време на Руско-турската война от 1976-1977 г., бързо се разраства, а след това идва редът и на мощната антиволтерианска вълна (5). Всичко това рефлектира сред българите и провокира интереса към авторитетния и оспорван мислител. Само че у нас редът е като че ли преобърнат - първоначално доминира антиволтерианството, което постепенно затихва и отстъпва пред различните форми на преклонение пред френския класик - от безусловното пр~емане на авторитета му до интереса към биографични анекдоти, в които той по правило е представен в.положителна светлина.Може би първото споменаване на Волтер от българин е в ръкописното "Ръководство по метафизика" от 1824 г., писано от Константин Фотинов по Ат. Пеелидас (6). но това представлява по-скоро изключение. Все пак по правило в началото името на Волтер сред българите има по-скоро отрицателни конотации. Когато през 1835 г. противниците на Иван Селимински искат да го отстранят от гръцкото училище в Плоещ, те подават оплакване до училищната ефория в Букурещ, като в нея като основен аргумент изтъкват неговото волтерианство