Привлекателният образ на великия скептик. Българската рецепция на Волтер

Името на големия френски писател, философ и енциклопедист се среща често по страниците на предосвобожденекия печат. Ако се съди дори само по именния показалец към съставената от Г. Марков анrология "Б"Ь.Лiарската възрожденска криrика" (С., 1981),то присъства в поне единадесет криrически статии, рецензии и бележки. Нерядко попада и в пубтщи:стиката, в педагогически съчинения, среща се в различни мъдри примери, изречения, съвети и пр., пръснати из учебникарската литература. като се прибавят и Вазовите "Чичовци" ( 1 ), няма съмнение, че френският философ още това е "Притча во езицех". В оригинал mm в превод на други езици Волтер е четен от множество по-образовани българц (2) като К. Фотинов, д-р Иван СелиМински, В. Априлов (3) и др. (4) За това спомага и шумната му рецепция сред гърците. Тя започва сравнително рано, още по време на Руско-турската война от 1976-1977 г., бързо се разраства, а след това идва редът и на мощната антиволтерианска вълна (5). Всичко това рефлектира сред българите и провокира интереса към авторитетния и оспорван мислител. Само че у нас редът е като че ли преобърнат - първоначално доминира антиволтерианството, което постепенно затихва и отстъпва пред различните форми на преклонение пред френския класик - от безусловното пр~емане на авторитета му до интереса към биографични анекдоти, в които той по правило е представен в.положителна светлина.Може би първото споменаване на Волтер от българин е в ръкописното "Ръководство по метафизика" от 1824 г., писано от Константин Фотинов по Ат. Пеелидас (6). но това представлява по-скоро изключение. Все пак по правило в началото името на Волтер сред българите има по-скоро отрицателни конотации. Когато през 1835 г. противниците на Иван Селимински искат да го отстранят от гръцкото училище в Плоещ, те подават оплакване до училищната ефория в Букурещ, като в нея като основен аргумент изтъкват неговото волтерианство