veda

Целта на колективния труд „История на сравнителното литературознание в социали стическите страни" е да разкрие общите черти на всички важни опити за сравнение на ли тературното изследване, и то в рамките на историографията на отделните национални ли тератури" - пише Карол Розенбаум в увода към изданието на Словашката академия на науките. Сборникът „История на сравнителното литературознание в социалистическите страни не е ограничен в подбрани етапи от история та на науката и литературата. Материалът в него е поднесен според развитието на сравни телното литературознание в отделната страна. Студиите не разглеждат конкретни проблеми, например. сравнително изучаване на реализма в социалистическите литератури или разви тието на даден жанр и неговото сравнително изследване в тях, или.. и т. н. Те дават ця лостна представа за развоя на сравнителното Литературознание от зараждането му като част от литературната история и теория до обособяването му като самостоятелна научна дисциплина. Всяка студия разкрива пътищата, по които е вървяла литературната компарати вистика в социалистическите страни. „История на сравнителното литературозна ние..." е плод на сътрудничеството на лите ратуроведи и литературни историци от со циалистическите страни. Инициативата за съз даването на сборника принадлежи на три на учни института: Литературно-научния инсти тут на Словашката академия на науките, Института за чешка и световна литература към Чехословашката академия на науките и на Централния институт за литературна история при Академията на науките на ГДР. Концеп цията, систематизацията и организацията на сборника са дело на изтъкнатия словашки ли тературовед, автор на фундаментални трудове върху въпросите на сравнителното литературо знание, Диониз Дюришин. Студиите в „История на сравнителното ли тературознание в социалистическите страни" са създадени през седемдесетте години, затова най-новите проучвания, тенденции и резултати от литературната компаративистика не са обхванати в тях. „Превеждаме трудовете с надежда, че те ще допринесат за опознаване на развитието и резултатите, които е достиг нало сравнителното литературознание в социа листическите страни, че те ще бъдат зов за диалог в полза на обективното развитие на литературните взаимоотношения и на изслед ването на законите, по които се осъществява литературният процес, които и занапред ще продължават да привличат със своето ново многообразие", посочва в заключение авторът на предговора Карол Розенбаум. Сборникът съдържа единадесет студии, посветени на развитието на сравнителното литера турознание в СССР, Украйна, Белорусия, Полша, ГДР, Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния, както и една заключи телна студия на Диониз Дюришин, в която словашкият литературовед обобщава състоя ннето и набелязва перспективите в сравнителното изследване на цялостния литературен процес в социалистическите страни. В изда нието не са включени материали от прибалтий ските републики и Югославня, макар че, както се изтъква в предговора, съставителите са положили усилия и за представянето на тех ните литератури.

Сборникът „Текст и текстология" на сло вашкото академично издателство предлага шест студии по проблеми на текстологията. В краткия увод Иван Куси проследява развитието на текстологията като научна дисциплина в Словакия, засяга задачите и въпросите, които стоят за разрешаване пред издателите на стари ли тературни творби. В първата студия „Няколко бележки за издаването на текстове от старата словашка литература", Ева Ткачикова разглежда прак тиката около издаването на произведения от старата словашка литература, като същевре менно прави опит за сравнение с днешното положение в текстологията. „Основният мето дологически принцип на съвременната тексто логия - пише тя - е не само изолираното ли тературно-лингвистично изучаване на различ ни текстови варианти, но и проследяването на функционалната система на текстовите изво ри. Такъв тип отношения към конкретния текст есвързан с обясняването на неговия генезис, на неговата обществена рецепция и същевременно той спомага за адекватното раз биране смисъла на цялото произведение. В миналото, се отбелязва в студията, издаването на стари текстове езависело главно от религиозната им насоченост. Затова съществуват предимно преписи на религиозни песни, които, макар да запазват архичния си вид, също са преминали през различни интересни изследо вателски перипетии (напр. случаят с Трановските песнопения). Макара в миналото рели гиозната поезия да е била в центъра на вниманието на църковните историци заради религиозните си стойности, мнозина изследователи са откривали и нейната художествена стойност (тук се имат предвид трудовете на Дюрович и Моцек). Отсъствието на различни езикови елементи, както и многобройните копия, ва рианти и версии създават днес доста трудности пред изследователя текстолог. Е. Ткачикова цитира и сравнява отделни преписи, проследя ва влиянието на чешки, немски, латински и унгарски език върху словашките религиозни и исторически песни. В заключение тя изтък ва, че е нужен единен кодифициран узус, който би могъл да се създаде само при съвърше ното познаване и изследване на текста, чрез внимателна реконструкция на целия тексто ви процес от литературно-художествена и ези кова гледна точка.