Великият

Събитията, които изменят живота, изменят и мисленото на хората, изменят техния духовен мир, изменят техните схващания за прекрасното и грозното, за възвишеното и низкото. Изменят и художественото мислене, което получава словесно-образно въплъщение в литературата. Литературата е сеизмограф за извършващите се промени в живота на народите. Тя улавя новите явления и ако те са семена в гънките на плодни бразди, им дава живот. При това създава подходяща форма, за да вмести новото съдържание. Великата октомврийска социалистическа революция е най-голямото от тези събития, които изменят живота. Естествено бе тя да стане преломен момент в развитието на изкуството и литературата, особено на тези народи, които бяха засегнати в по-голяма степен от нея. Такива бяха славянските народи, не само тия в Съветския съюз, но и тия извън него. За славянските народи в Съветския съюз - руси, украинци и белоруси - тук няма да говоря. Преломът, който настъпва в тяхното общо и литературно развитие с Великия Октомври, е общоизвестен, явен за всички. Ще насоча вниманието към литературите на славянските народи извън Съветския съюз.

Преди 100 години се ражда един човек, който е увенчан с необикновени дарби. Да направиш в стара Русия впечатление с талант не можеш, защото тая велика страна изобилствува с гении и таланти от първа величина, които неведнъж са изумявали Западна Европа и света. Луначарски направи впечатление на света не само със своите големи духовни дарби, но с това, че той ги отдаде беззаветно на революцията. Той подготви наред с целия лениновски щаб победното шествие на Октомврийската революция по земното кълбо. Луначарски бе и си остана един от най-ярките личности на века. Всякакви епитети от типа на „талант" или „гений" са слаби да изразят кипящата дейност на тоя човек, който е едно феноменално явление в духовната биография на века, очарователен анахронизъм във втората половина на ХХв., когато в духовната област все повече се чувствуват пристъпите на „варварството на специализацията". Преди Октомврийската революция Луначарски израства в средата на социалдемократическото движение в Русия, което започва от кръжоците, просветителството, за да стигне до ония 10 джонридовски дни, които разтърсиха Русия и Европа. В царска Русия той води неуютния живот на разночински интелигент, пращан е на заточение, живее зад граница, подготвя се за марксически теоретик в областта на изкуството, участвува в практическата революционна работа на Болшевишката партия. Той е особено ценен от Ленин заради способността му да хвърля мост между старата култура и новата социалистическа култура. Неслучайно Ленин го прави първи комисар на културата и просветата в своето правителство. Макар че неведнъж го е критикувал за неговите увлечения и грешки преди и след революцията, Ленин много добре знаеше, че хора като Луначарски са нужни на делото на пролетариата, особено в една такава деликатна област като културата и просветата, където не може да се пипа с груби пръсти. Луначарски беше крайно нужен на зараждащата се социалистическа култура, на която не бяха чужди увлечения като тия за изхвърляне от „борда на съвременността Рафаел, Шилер, Толстой, Пушкин и Достоевски. Големи личности като Луначарски с голямата си артистична култура са жива бариера пред нихилистичните, грубосектантски теории на пролеткултовците, които искаха на празно място да строят социалистическа култура. Когато в едно правителство има личности от типа на Ленин и Луначарски, не може да съществуват хунвейбински настроения в областта на културата, саванароловска страст за изгаряне на стари предмети, страст за унищожение на свещените гнезда на класическата общочовешка култура. Луначарски брани със силата на интелекта си реалистичното изкуство на МХТ, Малий театър, Александринския театър, бди над шедьоврите на „Ермитажа“ и „Третяковската галерия". В най-тежките години на гражданската война, 31 на глада в Русия, Ленин и неговите съратници не позволиха да бъдат изнесени платната на импресионистите под формата на контрибуции.