Везни

Когато след трагичните септемврийски дни на 1923 г. се издигна дръзко и безстрашно гласът на Гео Милев, мнозина бяха учудени от това. Оня непримирим противник на реализма и екзалтиран защитник на тео рията за „чисто" изкуство, който пропагандираше неуморно модернизма у нас заговори с неподозирана страст против фашизма и реакцията в обще ствения живот, против формализма и безидейността в поезията. Сякаш бе станало чудо, сякаш из пепелищата на народната борба и страдания като митичния феникс се бе родил един съвършено нов творец - революцоинер, демократ, реалист. Всъщност никакво чудо не е ставало. Който изследва цялостно и непосредно идейно-творческия път на поета и подхожда към него без предубеждение, ще забележи, че съществува много по-голяма приемственост между различните периоди от неговото развитие, отколкото това сме признавали по-рано. С гражданска поезия започва пътят Гео, за да завърши пак с нея, но вече на по-високо стъпало, повече оби стрена, насочена в съвременно определено обществено идейно направле ние. " Тия думи на Георги Бакалов съдържат в себе си дълбока истина, много по-дълбока, отколкото дори самият техен автор евключвал в тях. Защото Г. Бакалов има предвид само няколко ранни граждански творби (стихотворението „В тържествен ден", преводите от революционната пое зия, печатани в сп. „Борба"), а ние днес можем да подкрепим същия извод много произведения, които поетът е създавал дори в периода на найкрайните си модернистични C Увлечения.

Когато Гео Милев започва да издава сп. "Везни", той е едва 24-годишен (първата книжка на списанието излиза на 15 септември 1919 г.). Но пътят му дотук, както и занапред- и в житейски, и в чисто духовен план, е белязан с изключителна сгъстеност и динамика. Огремително интелеК'rуално израстване, съпроводено с учение в Германия, ПЪ1)'Ване до Англия, посещаване на най-реномирани западни музеи, галерии и библиотеки, явни и задочни сцени със знаменитости на модерното изкуство ... и изведнъж - бруrалната касапница на войната, сблъсък лице в лице щ смъртrа. И пак отново и сякаш напук на физическото страдание -още по-неистов порив към извисяване на духа. Оставил едното си око и част от череnа си IqJaй Дойран, в промеждуrьците между 14 поредни пластични ?перации Гео още по-настървено се нахвърля към новостите на следвоенния културен живот в Германия. С трескаво вдъхновение загърбва ударите на съдбата и се впуска в поредната интелеК'rуална авантюра - акумулира съвременните открития в областrа на литера'I)'Рата, изобразителното изкуство, музиката и театъра, на философията и естеmката. Едва завърнал се от "лечение", събира около себе си най-модерно настроените български събратя по перо и четка и създава най-авангардното ни "литера'I)'Рно-художествено списание". То, като всичко, до което се е докоснал Гео Милев, ще носи неудържимия напор на преображението, присъщ на младостrа. Но същевременно- и белезите на една ранна зрялост. Начевайки "Везни", авторът на "Жестокият nръстен" афишира самочувствие на личност, постигнала найвисоката според Киркегор и следовниците му цел - самопознанието: "Аз изнамерих себе си най-сетне!" Цялото творчество на Милев отгук насетне потвърждава, че този възклик не е само риторична фигура, красива метафора, а белег на длъбинно саморазнищване и самоосъзнаване. "Везни" отчетливо носи почерка на своя създател и редактор, макар че той, играейки, се прикрива зад "Редакционен комитет", а втората годишнина е редактирана съвместно с Людмил Стоянов. Оригиналните и преводните текстове на Гео Милев на страниците на списанието, както и цялостният му облик представят творец със завидна философска, естетико-теоретична и художествена кушура, съчетана с рядко дръзновение и замах, с удивителен нюх за новото и полемична жар.