Виан

През 1953 година, когато са написани тези думи, те изглеждат като безобидна шега на един странен литератор, какъвто е за съвре менниците си Реймон Кьоно. Заглавията „Пяната на дните“, „Мрав ките“, „Есента в Пекин" не говорят нищо нито на читателите, нито на критиката. Моментално потъва в забрава и романът, в предговора към който Кьоно пише тези свои пророчески думи - „Сърца за изтръгване". А Борис Виан, о, за него се знае твърде много; тромпетист в нощното заведение „Табу", прославяно от жълтата преса като гнездо на непокорната, разюздана и анархистична младеж, всяваща ужас у дребния буржоа: та тези млади хора не желаят да воюват във Виетнам и Ал жир, те си тананикат забранената песен „Дезертьорът", съчинена пак от същия Виан. Този млад инженер, зарязал службата си, пише ста тии за джаза в „Тан модерн" (но дръзва да афшира, че няма нищо общо с екзистенциализма). Той пише скандални пародии на амери канския черен роман под псевдонима Въриън Съливан, пише песни, които сам изпълнява, снима се във филми (например в „Опасни връзки" на Роже Вадим), превежда (Чандлър, Ван Вог, Стриндберг). Разхожда се с автомобил модел 1911 година из улиците на париж кия квартал Сен-Жермен де Пре, усърдно посещава плажовете на Сен Тропе - любимо свърталище на парижките сноби. И какво още А, да - писал е между другото и някакви романи, дори през 1946 година бил кандидат за авторитетната тогава литературна награда „Плейад", но естествено не я получил (с нея отличили Жан Грожан, сериозен поет, католик, бивш свещеник); писал е май и стихове и пиеси, но кой ги е чел, къде са поставяни? - а и кой критик им обръщал внимание. Не, литературата е сериозна работа, тя явно не e е лъжица за устата на този полуинженер - полутромпетист, който 108 1.Подготвен за печат в издателство „Народна култура" (Б.а.). търси само как да шокира околните с поведението си. И когато на 23 юни 1959 година неизлечимо болното сърце на Борис Виан пре става да бие, изглежда, че забравата завинаги ще покрие литератур ните опити на този странен човек.