високата

Понякога един стих, понякога едно стихотворение може да стане при чина за преобразяване на цяло съзнание. Такова чувство изпитах аз, когато прочетох стихове на този съвременен поет. По-късно всичко ново, родено изпод неговото забележително перо, аз търсех по страниците на печата или в книгите, които носеха неговото име. Той написа нови, много по-силни тво рения, но сега отново ми се струва, че неговата поетическа биография е съ брана именно в два стиха, които запомних и с които го обикнах като творец. Те съдържаха цялата истина за един необикновен талант, той е целият в тях, и продължавам да си мисля, че каквото и да напише, то винаги ще носи мо ралния заряд на тези стихове-изповед: Аз душата си в слаби ръце никога не съм носил. Когато го попитах по повод на тези стихове коя е неговата висока мярка за поезия, той ми отговори с една дума: „Ботев!" Аз потръпнах от вълнение. Той ми беше казал своята житейска и творческа парола и тя определяше ви соката мярка на неговото поетическо верую. Тогава нещо се промени в моето мислене. Защото бях прочел поезия, на която повярвах. Сегашният читател сам може да си представи какво впечатле ние са ми направили тези нови поетически вълнения сред уморителния хор от банално стихосъчинителство. Сякаш бях се докоснал до един нов свят, сякаш бях надникнал през върховете на една нова планина, откъдето се вижда не познато пространство. Зная, че не всеки ще се съгласи с тези мои размисли и аз не укорявам никого. Аз просто говоря за своето отношение към една пое зия, на която аз съм длъжен, и защото тя ме е окриляла. Защото тази поезия ме научи да не „нося душата си в слаби ръце". Защото, както пише нейният автор, трябва да не падаме на колени пред подлеците на важни и неважни служби", а високо да всем знамето, осветено от силата на ново, априлско време. Поезия за времето и поезия във в

Любими книги, по описанието на Захари Стянов в "Записки по българските въстания", на овчарите са "Митарствата на блажена Теодора", "Камък падна от небето", "Ревизията на св. Богородица в ада", "Чудесата на пресв. Богородица". В последната, написана от Димча Великов, Захари Стоянов отбелязва и предисловието-тази книга "трябва да я има при себе си и оня, който пезнае да чете, защото тя притежава такава сила, щото може да заварди човека от болест, от куршум, от лоша среща и пр.," и разпространението И- "тя се продаваше като топъл хляб", а "по-богатите хаджии купуваха по няколко, за да се намират за синове и унуки". Паралелно с този свят в повествованието се появява и Кондю Разбойника, когото авторът на "Записките" се опитва да приобщи към световете на културата и който така наподобява културния герой на Възраждането, снизен тук, така както е снизена и представата за християнска кинжнина, но и кинжнината и културният герой са опорните точки, чрез които авторът в "Записки по българските въстания" гради началото на своите предания. Или друг един пример от същото време. Преди да напише така популярната "Изгубена Станка", фикционален, без съмнение текст, което ще рече и пранадлежащ към друг клас от текстове, различен от цитирания вече по Захари Стоянов, Илия Блъсков начева като художник по съвсем друг начин. "Моите първи издания бяха: "Тълкуването на десетте божи заповеди (1857), в превод от гръцки, и "житието на св. Йоана Кръстителя и св. Игнатия Богоносеца" (1863), превод от славянски". Но когато започна печатането в "Български книжици" на "Нещастна фамилия" забелязваше се, пише Илия Блъсков", у четци и слушатели едно особено любопитство по тая историческа повест или разказ, навярно защото бе из нашия живот, из нашите страдания под турско иго ... Но младежите обечаха да четат и слушат нещо по друго, особено из българския живот, каквато бе книгата "Предвестник горекаго пътника" (печатан 1856) и "Горски пътник" (1857) и двете от Г: С. Раковски. У мене се породи желание да съставя и аз подобна повест на "Нещастна фамилия".