За „високата" и „ниска" литература през Възраждането

Любими книги, по описанието на Захари Стянов в "Записки по българските въстания", на овчарите са "Митарствата на блажена Теодора", "Камък падна от небето", "Ревизията на св. Богородица в ада", "Чудесата на пресв. Богородица". В последната, написана от Димча Великов, Захари Стоянов отбелязва и предисловието-тази книга "трябва да я има при себе си и оня, който пезнае да чете, защото тя притежава такава сила, щото може да заварди човека от болест, от куршум, от лоша среща и пр.," и разпространението И- "тя се продаваше като топъл хляб", а "по-богатите хаджии купуваха по няколко, за да се намират за синове и унуки". Паралелно с този свят в повествованието се появява и Кондю Разбойника, когото авторът на "Записките" се опитва да приобщи към световете на културата и който така наподобява културния герой на Възраждането, снизен тук, така както е снизена и представата за християнска кинжнина, но и кинжнината и културният герой са опорните точки, чрез които авторът в "Записки по българските въстания" гради началото на своите предания. Или друг един пример от същото време. Преди да напише така популярната "Изгубена Станка", фикционален, без съмнение текст, което ще рече и пранадлежащ към друг клас от текстове, различен от цитирания вече по Захари Стоянов, Илия Блъсков начева като художник по съвсем друг начин. "Моите първи издания бяха: "Тълкуването на десетте божи заповеди (1857), в превод от гръцки, и "житието на св. Йоана Кръстителя и св. Игнатия Богоносеца" (1863), превод от славянски". Но когато започна печатането в "Български книжици" на "Нещастна фамилия" забелязваше се, пише Илия Блъсков", у четци и слушатели едно особено любопитство по тая историческа повест или разказ, навярно защото бе из нашия живот, из нашите страдания под турско иго ... Но младежите обечаха да четат и слушат нещо по друго, особено из българския живот, каквато бе книгата "Предвестник горекаго пътника" (печатан 1856) и "Горски пътник" (1857) и двете от Г: С. Раковски. У мене се породи желание да съставя и аз подобна повест на "Нещастна фамилия".