владетел

В глава 67 на известните „Отговори на папа Николай І по допитванията на бъл гарите" се казва: „Вие заявявате, че сте имали обичай, когато сте се решавали да обвържете някого с клетва за някаква работа, да слагате пред себе си меч и в него да става заклеването." Въведено в научен оборот още през миналия век от А. Хилфердинг (Собраніе сочиненіи, т. І, С.-Петербург, 1868 г., с. 27) това сведение става „общо място в повечето изследвания, засягащи българската езическа клетва (вж. 23; 53; 5; 6, с. 49-56; 7, с. 80-83; 58, с. 343-370). В посочените публикации отговор 67 се привежда обикновено наред с другите сведения за договорна клетва („Житие на Никифор" на Дя кон Игнатий, „Царе" на Йосиф Генезий, „Хронография" на Продължителя на Тео- фан; вж. също Писмо от Неизвестен автор, открито и частично преведено от Б. фон Арним (Български преглед, 1933 г., № 1, с. 90-98), като скрито или явно се възприе ма направеното от Г. Кацаров разделяне на клетвата пред меч от т. нар. „договорна клетва". В. Бешевлиев възприема това разделяне и в „Първобългарите. Бит и култура". За разлика от клетвата в оръжия - отбелязва той - клетвата, която българите полагали при сключване на мирен договор, била от друг вид и много по-сложна" (7, с. 81). Тази трайна тенденция в българската историография * може да породи несъгласие по следните причини. В своите „Пратеничества" византийският хронист Менандър Протектор разказва за сключване на договор между ромеите и аварите (в лицето на техния хаган Баян) по следния начин: „.. . .И той (Баян - б. м., К. Б.) веднага се заклел по аварските обичаи, като извадил меч и проклел себе си и целия аварски народ, ако замислял нещо лошо срещу ромеите с построяването на мост на река Сава, да загинел от меч самият той и цялото аварско племе, а небето и небесният бог да хвърлят огън върху тях и околните планини и гори да ги затиснат, пък и река Сава да излезе от коритото си и да ги потопи всички." (вж. ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ (оттук нататък ГИБИ) т. II-ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ (оттук нататък ИБИ) т. III, с. 252). Очевидно е, че аваро-византийският договор е бил скрепен от аварска страна чрез клетва пред изваден меч, т. е. мечът е налице и в т. нар. Договорна клетва.