въстания

„Записки по българските въстания" на Захари Стоянов са един духовен връх в на шата литература, чиято величина непрестанно ще измерваме. Нарекоха тази книгафеномен българска „Илиада", голямата българска книга, а нейния автор - български Тукидид, гладиаторска личност.... „Обществено-историческата необходимост трябваше да роди произведение като „Записките“...- пише Ефрем Каранфилов в книгата си „Най-българското време". - И тя създаде Захари Стоянов. „Записките“ са плод на обективната действителност и на субективната творческа сила на автора. " CH „Записките" останаха на своето място в пантеона на българската книжнина като една от най-българските книги, учебник по българщина за идните поколения. Влас Един проникновен ценител и тънък естет дава много точна характеристика на художника Захари Стоянов, от чието „огнено перо" се раждат горещите страници на „Записките". NO DIESTORM TR Само тънката впечатлителна натура на поета е в състояние наистина да възпроизведе с такива живи краски, които ви дават ощущението на пълната действителност, картините на миналото, едно минало пъстро, съставено размесом от високо траги чески и забавно комически епизоди. Голяма гъвкавост на перото се изисква да се опи шат с еднаква вещина едните и другите. И тая вещина Захари Стоянов я притежаваше във висока степен" - пише Иван Шишманов 2. „Знаменита е тая епоха от българския живот - възкликва Захари Стоянов - бла зе на оногова съвременник, който може да я възпроизведе във всичкото и величие. " Едва ли е ирония на съдбата, че тази участ и прослава се паднаха нему. Подбудите да се захване с това титанично дело са ясно изразени в „Обявление" за „Записки по българските въстания" с дата 15. ІХ. 1882 г., Русе, отпечатано като листовка в двеста екземпляра и публикувано в бр. 16 и 17 от 25. ІХ. 1882 г. на в. „Светли на“ и в бр. 40 от 30.IX.1882 г. на в.,, Съветник“.Идеята за „Записките" не е щастливо хрумване, а дълбоко осъзната творческа задача, която се превръща в негово „жизнено дело" (Lebenswerke). „Всеки народ има своето минало, което старателно се изучава от потомството. Ако човек се завземе да пише история на българския народ от неговото попадение под турско иго до Освобождението му, то кое събитие трябва да държи първо място в ней ните страници? Ние мислиме, че това събитие без съмнение трябва да бъдат въстания та, чрез които той се опита да свали от гърба си веригите на робството в 1836, 1841, 1851, 1861, 1867, 1868, 1875 и 1876 година.

Захари Стоянов принадлежи към онази славна генерация от революционни дейци литератори, която бе откърмена в най-върховните моменти на нашата национална революция. Неговото дълбоко патриотично обществено и литературно дело пренася поддържа патоса и идеализма на националноосвободителната борба, патриотичните свободолюбивите традиции на възрожденската литература в новите условия на осво бодена България. И макар в наследството на общественика и писателя Захари Стоянов да има елементи и на историческа „несъвместимост" - особено в последните години на политическата, а в определена степен и на литературно-публицистичната му дей ност, когато, свързал се с диктаторския режим на Стамболов, подкрепя Фердинанд става проводник на насилия и произволи - в своята съвкупност това наследство не буди само исторически интерес, а запазва действената си сила и продължава да помага за духовното формиране на редица поколения. И И И Истинско чедо на народа, още от юношеските си години и до края на бурния си живот Захари Стоянов е бил винаги най-тясно свързан със съдбата на народа. Вярно е, че някои наскоро открити документи свидетелствуват, че той не ще да е бил съвсем „неук“, че е учил в непълното класно училище в Медвен. С тях обаче не се опровергава факта на пълното му житейско и духовно сливане и единение с „неуките“, със сиромасите“. Не се заличава онази борба, която той води, при невероятно трудните условия на грубата и изостанала среда на добруджанските овчари и русенските еснафи, за духовно осъзнаване издигане. Свързването с младежите революционери от русенското читалище „Зора" дава най-важния и съдбоносен тласък на неговото идейно развитие. Приобщил се към революционния комитет, Захари Стоянов прави първото съзнателно обричане, дава първата клетва да служи на народа и да се бори за неговото освобождение. И посетнешните факти и събития в неговия неспокоен и борчески път през героичните дни на Априлското въстание до Съединението са само моменти и етапи в духовната биогра фия на един предан до смърт на народа борец, илюстрация и израз на изпълнената клетва в защита на „халачи“ и „кундураджии"... Когато непосредствено след Освобождението Захари Стоянов се залавя за перото, той има един неизчерпаем източник за творческо вдъхновение - собствения си жи тейски стаж", наситен с толкова превратности и драматични преживявания, но и тясно преплетен с борбите и съдбата изобщо на народа. А възрожденската революционна литература, творческото дело на Ботев и Каравелов (особено на Каравелов) са неговите литературни учители и образци. Чрез тях той възприема и революционно-утилитаристичната естетика на руските революционери демократи.