жената

В началото на 1992 r. в многоезичието на наiШfЯ нов книжовен Вавилон се мярна една малка, пъстра и любоiШТНа книжка. В нея съставителят Георг Краев беше направил кратък подбор от нецензурни вицове под евфемистичното заглавие Скришен фолклор. Независимо от методологическите достойнства или слабости на подбора книгата - за пръв път у нас - превърна в публичен факт една проява на колективното мислене, традиционно санкционирана от културната цензура, и постави Желанията върху сцената на социалното внимание. Текстовете в нея дават възможност да се направи, също за пръв път, анализ на колективните еротични фантазии, които в голяма степен са определящи за националната идентичност на българския човек или поне на хората от шопския регион, където са записвани вицовете. В културологичен аспект скришният фолклор представлява типично гранично явление. Той съществува по границата на разрешеното, на културната норма и снема в себе си властта по два различни начина. Нецензурните вицове, от една страна, отричат властта, като дават израз на забраненото, на онези фантазии, които стават възможни извън нормата на публичен дискурс. И в същото време те потвърждават властта, като правят това скришно, с цялото удоволствие, което може да донесе извършването на едно мъничко престъпление. И най-беглата съпоставка между живота и текстовете на книжката ще ни убеди, че имаме работа с дискурсивни структури от фантазен характер. Пред нас са не реалните ситуации от живота на шопските селяни, нито дори тяхното подражателно отражение, а стереотипизирани проекции на дълбоки, често неосъзнати желания. В този смисъл скришен означава и Друг, несоциализиран, импулсивен живот на тялото. Вицовете ни сблъскват с една тъмна, различна страна на колективната психика. Това е вторият аспект на техния граничен характер. Скритостта е не само (и не толкова) пред социалната цензура. По-важна е скритостта на дискурса от себе си, от означаваща самоидентификация. В «скришните» вицове хората казват това, което не искат да знаят за себе си, но което в действителност знаят, без да го осъзнават. Очевиден е силният елемент на ексхибиционизъм в тях. Удоволствието да показваш своите тайни присъствува като двоен импулс в скришните вицове. Веднъж то е повод за тяхното появяване и втори път - начин на социално общуване, споделен комуникативен акт.

«И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа си.» (Бит. 2; 22, 23) «Жената да се учи в безмълвие и пыnю покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление.» (1 Тим. 2; 11-14) Библейският разказ уrвърждава подчинението и зависимостта на жената от мъжа в природен и социален план като желан и сътворен от Господ Бог ред: тя е създадена и от мъжа, и за мъжа. Наред с това именно Ева е причина за грехопадението, или т. нар. първороден грях, и с това тя предопределя съдбата на женския род. Според една от фолклорните версии Господ извадил ребро от човека, за да направи жената, но дяволът го откраднал и побягнал с него. Господ успял да хване дявола за опашката, тя се откъснала и останала у него. «Господ рекъл: «Щом йе така, я па от опашката ке направа жената.» И направил жената от опашката. И като а напраил жената, и затова сега жената е, вика, по-умна от мъжа. Тя може да го лаже както си иска, защото мъжа е направен от кал, а па жената е направена от дяволовата опашка. И затова жената лъ~е мъжа.»(1) Текстът представя втората част на легеНда за дуалистичното миросътворение, където намират отражение богомилските възгледи за сътрудничеството и съперничеството между двете творчески начала: Бога и дявола. Мотивът за произхода на жената от опашката на животно или дявол се интерпретира най-често с оглед на разнообразни враждебни спрямо жената представи, за това ще стане дума по-долу. В случая липсва всякаква злонамереност - това е забавен разказ, който не се приема сериозно, но се изпълнява от жена с подчертано удоволствие, като етиологията недвусмислено се тълкува в полза на качествата на женския пол. Макар и по-лаконичен в тълкуването на последиците за женския род, ярко е подчертана тясната връзка между жената и дявола в другия известен български вариант: «Жената била направена от гяволска опашка, затова била много гявол и затова прикажуват човеците овакваа приказна за неа.»(2) Към различни аспекти на интерпретацията на тази връзка насочват пословиците от сборника наП. Р. Славейков: «Дяволът е дявол, ама жената е по дявол», «Жената е голям дявол, или по-лукава от дявола»