Знаме

Знае се, че един от първите (ако не и най-първият) читатели и съдници на Ботеви стихотворения е Петко Славейков. На него Ботев е изпратил тетрадка стихотворения, изгорели в Стара Загора заедно с много други ръкописи и книжа на Славейков, както свидетелствува син му Пенчо. В неговия вестник „Гайда", г. III, бр. 19 от 15 април 1867 г., стр. 312 се явява първото обнародвано Ботево стихотворение Майце си". За него най-вероятно се отнасят думите на Славейков в „Македония", бр. 33 от 13 юли 1868 г.: „Едного само познавам от младите наши момък с поетиче ски способности..." Но с отиването си в Букурещ Ботев повече не потърсва страниците на Славейкови издания. Застанал на други, социал-революционни позиции, той не може дори и снизходително да посреща някои от поетическите изповеди на Славейков, който, работейки в Цариград под носа на турските власти, не е могъл във всичко да съпътствува заддунавските си събратя по перо. И той не епощаден от Ботев в хумористично-сатиричното стихотворение „Защо не съм?"

За децата обикновено казваме, че те са нашата надежда за бъдещето; в тях виждаме утрешното въплъщение на своите стремежи и усилия, вярваме, че те ще превърнат в реалност недостигнатото от нас. И ако всеки поотделно е готов да направи всичко за радостта и щастието на своите деца, то и човечеството е длъжно да не забравя отговорността си пред своя утрешен ден - пред децата от цял свят.

Васил Левски си остава най-необяснимият и най-неуловимият потомък на българския родов корен. Нищо друго и никоя друга личност нашата история не е излъчвала такава национална гордост, нищо друго и никой друг не е събуждал в душата ни толкова национално самочувствие. С нищо друго и с никой друг в такава степен ние не сме се изправяли пред света, за да му предложим една от мерките за човешка необятност. Само аз зная стотина души, които са изрязали, подвързали и пазят като най-голямо богатство, натрупано през живота им, всичко, което е написано за него. Някога нямаше класна стая, в която да не висеше портретът му, нямаше читалище без него, за хиляди, за милиони хора той беше не човек, а икона. Не в преносния смисъл на думата, а в прекия. Стои над леглото - под него кандилото... Дойдоха години, в които взехме да подменяме портретите.... Там, където стоеше Левски, застанаха други. Някои от тях бяха слаби и случайни хора - стените малко задържат такива. Времето отново ни напомни за себе си, че то е над нас, по-горе и по-силно от нашите страсти. И че само то може да решава съдбата на портретите. Да се взрем в съдбата на България - едно пониква, друго гине, тук повет, там политически прах. Само там, където и най-малка следица някаква от Апостола има - ни повет, ни прах... За малкото години, в които изгоря, Апостолът извървя най-дълго то разстояние. И най-трудното. От Къкрина - до сърцето на всеки българин. И няма власт, и няма сила, и няма кандидати за безсмъртие, които могат оттам да го изместят... Така Левски се превърна в съ вестта на цял народ. e Българинът много търпи, и много преглъща. Това, което никога не изтърпя и не може да преглътне, е някой друг, на своя глава, без негово позволение да се приравни до образа на майка му. Там той лют, там е страшен - неговата велика съобразителност и прочут реа лизъм там ги няма. До паметта на майка си, до най-святото място душата си българинът допуска само Него... Когато една личност това направи в съдбата на своя народ - значи той е вече смисъл на тази съдба, част от нея, неразделна и завинаги. Затова всеки от нас си има своя Левски.

The paper aims at analyzing the images of the Bulgarian National Revival heroes in the Grand narrative, manufactured during the socialism. The heroes of the National Revival epoch were re-thought as predecessors of the socialist activists, using various propaganda procedures: neutralization of the attempts, made by the previous regime for establishing intellectual genealogy between it and the heroes from XIX c.; forging of particular slogans; re-shaping of school and university curricula; introducing anniversaries and commemoration practices; even founding research institutions. In the period of so called mature socialism, the national heroes were successfully integrated and re-used for the purposes of the new, nationally-oriented phase of the regime. Post-socialist attempts to re-think the national pantheon were not able to re-fashion the National Revival part of the narrative, whose kernel kept on being marked with unparalleled dignity, high moral and selflessness.