Проблеми на възрожденската поетика от Кирил Топалов

Интересът на Кирил Топалов към въз Рожденската поетика е траен и целенасочен. В последната му книга неговите търсения имат определено приносен характер. В синтетична форма той е проследил най-важ ните и характерни черти от ускореното развитие на българската възрожденска проза и поезия. Личи умението на автора да не остава прикован към фактологията, той прави смели обобщения и изводи, анализира явленията и процесите и създава богата картина на нашата родна литература на фона на балканската и европейската ци вилизация. Свободното боравене не само с чисто българските извори помага на Кирил Топалов да отсее значимото и отличаващото се, да оживи позабравени имена и страници от възрожденската ни проза и поезия, да съпостави тяхната яркост и специфичност с характерните особености на възрож денската литература от другите европей ски страни. Българската специфика на процесите в областта на поезията и поетичното мислене, както и особеностите на сатиричната възрожденска проза и автобиогра фията са намерили научен анализ в книгата му. Особено се отличават смелите заклю чения на автора, където той сумира наблю денията си и без да затъва във факти, достига до съвременни изводи за поетичната и белетристичната специфика на възрожденската ни литература. Книгата „Проблеми на възрожденската поетика" обхваща два основни дяла. първия са включени главите „От просве щенски към критически реализъм“, „Микроструктура“ и „Макроструктура". Тук се третират теоретични и художествени пробле ми от поетиката на възрожденската пое зия. Вторият дял е посветен на отделни въ проси на възрожденската проза, върху който е хвърлена нова светлина. Авторът се занимава с особеностите в изграждането на образа в хумористичната и сатирична възрожденска проза, както и с жанровите особености на автобиографията.