ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 103-110

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Великото дело на славянските просветители Кирил и Методий играе извънредно важна роля в живота на нашия народ. Особено релефно изпъква тази роля през годините на нашето национално-освободително движение от средата на XIX в. В борбата за културно утвърждаване на българския народ, за широка народна просвета то е на първо място. Имената и образите на Кирил и Методий са център в тая борба, те вдъхновяват за народополезна дейност. Свидетелство за това са многобройните публикации за тях, появили се през епохата на Възраждането. Интерес към тях проя вяват всички обществени прослойки, като, разбира се, всяка възприема и осмисля от свои позиции безсмъртното им дело. Най-висока и най-правдива оценка, тясно свър зана с актуалните политически задачи на историческия момент, то получи от Любен Каравелов и Христо Ботев - видни представители на нашите национално-освободителни борби, значително повлияни от идеите на руските революционери-демократи. Всички български културни и политически дейци от Възраждането, които са писали за Кирил и Методий, имат възторжено и положително отношение към тяхното дело. Него те възприемат и утвърждаваг като основаза на изграждащата се нова бъл гарска култура. За тях те пишат отделни книги, много статии из вестници и списания, превеждат и печатат научни изследвания на видни чужденци по кирилометодиевски въпроси, произнасят се стотици пламенни речи на устройваните ежегодни тържества по случай празника на славянската просвета, обнародват се много дописки за проведените тържества и пр.
    Ключови думи: Раковски, делото, Кирил, Методи
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 89-90

Научни съобщения, документи и спомени

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Неотдавна в архива на Найчо Цанов, част от който се пази в Държавни я архив във Враца, намерих три стихотворения в ръкопис от Кирил Христов. Откъм художествени достойнства тези стихотворения не представляват особен интерес, но те хвърлят светлина върху някои страни от гражданската биография на поета и сочат, че не са му били чужди политическите и социалните борби на народа. По едно писмо на К. Христов до Найчо Цанов, което се пази в същия архив, и по съдържанието и насочеността на стихотворенията личи, че те са писани в 1900 г. период на остри социални борби - селските бунтове срещу десятъка в Тръ стеник, Шабла, Дуранкулак и др. Двете от тях - „Хей, княже, чуеш ли?“ и „Сред ство да ти е мирна главата и в днешните времена" са по Вазов, от когото авторът заимствува цели куплети. Прави впечатление обаче друго: явното съчувствие към народните страдания, силната и смела критика на своеволията на властта, неприкритата голяма омраза към княз Фердинанд, която стига до открито заплашване с революция.
    Ключови думи: неизвестни, стихотворения, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 100-102

Научни съобщения и документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Градският народен съвет в Стара Загора си е поставил благородната задача да изгради дом-музей на писателите-старозагорци, наречен още от сега „Литературна Стара Загора". Началният етап от създаването на този пръв по рода си у нас институт ще бъде събирането и систематизирането на материалите, свързани с живота и творческата дей ност на литературните творци. Първите резултати в тази насока са насърчителни. Преди известно време на разположение на съвета са предадани материали, които разкриват някои моменти от живота, обществената дейност и художественото творчество на Кирил Христов. Между тях по-специален интерес представлява един литературен етюд, написан от Илия Иванов (псевдоним - И. И. Радин). Авторът е съученик и близък приятел на поета, бивш гимназиален учител в Шумен, човек с литературни интереси, ерудиция и култура, починал преди десет години. Сам Радин оценява твърде скромно своя етюд, макар че трудът предизвиква значителен интерес не само от фактологично гледище. В увода Радин отбелязва, че съвсем не е имал намерение да прави сериозно проуч ване иоценка на поетическото творчество на Кирил Христов и само за последователност и системност на изложението е зачекнал тук-там творчески въпроси. Целта на автора, както той сам я определя, е да разгледа някои произведения на поета откъм фактическата им страна; да посочи техния произход и значение за създаването на едни или други отношения на К. Христов с хората на литературата и обществото; както и да изтъкне някои моменти от неговия живот и темперамент, които „бяха създали за него една тежка и задушлива атмосфера, сред която мъчно можеше да се диша, а камо ли да се твори и която атмосфера го принуди на доброволно изгнаничество". B И досега този интересен портрет на човека и поета Кирил Христов не е подна сян на обществено внимание. Той е бил изпратен от Радин до съпругата на поета. едно свое писмо до уредника на музея „Гео Милев" в Стара Загора тя споделя: „И. Иванов дълго време докато беше здрав се занимаваше с мисълта да напише нещо пообширно за творбите на своя приятел Кирил. Той знаеше, че аз ще запазя такова нещо най-грижливо, докато би могло да бъде печатано. Когато довърши двете статии (втората статия е озаглавена „Славянското чувство у Кирил Христов") той ми ги даде с молба да ги пазя като своя собственост и да ги предам един ден, където намеря за добре". Тук публикуваме откъси от етода на Радин.
    Ключови думи: Портрет, човека, поета, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 45-58

1100-годишнината на славянската писменост

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Делото на Кирил и Методий е твърде разнообразно, може да се разглежда от различни страни и повдига множество въпроси. Един от найинтересните е въпросът за неговата връзка с развитието на българската литература. Някои ще кажат, че това се разбира от само себе си - Кирил и Методий са органически вплетени в историята на българската литература, без тяхното дело е немислимо нейното възникване; тук всичко е ясно, няма какво да се оспорва и няма какво да се добави. Всъщност въпросите са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв по глед. Да вземем само два от тях. От една страна - не е ли имало прояви на славянска писменост в България преди времето на Кирил и Методий и в такъв случай може ли да се сметне тяхното дело за начало на българската литература? От друга страна - не се ли включва в историята на бъл гарската литература едно дело, което се развива до моравската мисия в сферата на византийската култура, а след това - сред западните славяни? Дали тук не се касае за някакъв етап на общославянска книжнина, който оказва силно влияние върху развитието на старата българска литература, но в нейната история не влиза? Че тия въпроси не са напълно разрешени и най-малкото - по тях не съществува съгласие, се вижда добре, когато пренесем вниманието си от книжовното дело на Кирил и Методий към езика им - той и досега в науката носи различни названия: старославянски, старочерковнославянски, старобългарски.
    Ключови думи: делото, Кирил, Методий, развитието, старата, българска, литература
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 35-59

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От годините, когато се появяват първите „песни“, „въздишки“ и „трепети“, които говорят за младежкото опиянение на двадесетгодишния поет (1894-97), до „последните пожари“ от творческия огън на неспокойната му лира (1944) изминават цели пет десетилетия. В този полувековен богат и сложен период от разитието на нашата литература Кирил Христов е твърде деен творец.
    Ключови думи: Кирил, Христов, певец, Любовта, природата
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 73-99

Творческа анкета

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С Кирил Христов (1875-1944) се срещнах за пръв път през есента на 1896 г., когато аз бях студент във Висшето училище (Университета), а той беше отпечатал в сп. Мисъл и в отделна книжка своите П е сни и Въздишки. Той току-що беше се завърнал от Италия, гдето прекара около една година като студент в една морска академия, и беше подновил дружбата си с д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Каравелов и Алеко Константинов, в лицето на които имаше ценни покровители и приятели. Напуснал по-рано без време седми клас на гимназията, той идваше сега да издържи пропусналия си зрело стен изпит, за да се запише после във Висшето училище като студент по правото. Предмет на голямо внимание в литературните среди, той бе станал любимец на част от младежта със своята лирика, изявила страстния му личен темперамент и отразила индивидуалистич ните или социалните настроения на едно ново поколение, започнало да се отърсва от есте тическите предубеждения на по-старото. След пътуването си в Италия и в други западни страни Христов се спря за по-дълго в отечеството си, менейки разни чиновнишки служби, една от друга по-тягостни за него, при волята му за независим живот и свободно творчество.
    Ключови думи: създава, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 39-72

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Кирил Христов прекара един нелек живот, един живот, изпълнен с постоянни терзания, вечна незадоволеност. Той имаше непостижими амбиции. Той се смяташе за призван духовен водач на нацията. Но след първото голямо признание, което получи през 90-те години, той с гражданското си и лично поведение ставаше все по-неприятен на литературната обще ственост. Започнаха да го оценяват пристрастно, върху него започнаха да се сипят хули и подигравки от всички страни, неговата поезия се отричаше най-рязко и безапелационно, самият той се превръщаше в обект на вестникарските антрефилета. Между човека, поведението му и неговата поезия не се правеше разлика и се отричаше безотговорно всичко на куп. Той заживя със съзнанието на охулен пророк. В неговото обществено поведение започнаха да проличават комични жестове. Колкото повече омраза и неприязън срещаше, толкова с по-голяма злост се нахвърляше върху своите съвременници, участвуваше в най-диви и безобразни вестникарски полемики и разправии, размахваше се наляво и надясно и в беса си не подбираше средства, за да докаже колко жалка и умопобъркана“ е българската интелигенция, която не може да оцени и разбере него, гения и пророка. Нищо вече не можеше да успокои израненото му честолюбие, нищо не можеше да удовлетвори студената му гордост. Душата му сякаш се покри с тръне и коприва, от устните му не слизаха думите на ледено презрение и злъч към неговите съвременници.
    Ключови думи: Кирил, Христов, през, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 115-148

Творческа анкета

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В книжка 2 на „Литературна мисъл, год. ІХ (1965), стр. 73-99, аз изнесох част от една биографическо-психологическа анкета за Кирил Христов, която засяга някои важни моменти от вътрешната и външната история на неговото поетическо дело. Сега предлагам друга част от тази анкета, с предимно биографически данни и с бележки за срещите ми и разговорите ми с поета. Важно допълнение към този материал би образувала преписката ми с поета, в която се засягат често въпроси от биографически и психологически характер, свързани с потеклото на литературните му произведения. Анкетата ми от 1914- 1915 г., продължена и в 1921 г., се отнася главно до детинството, ученичеството и ранния период на творчеството на Христов. Колкото и кратка, тя идва да допълни свидетелствата и признанията на поета пред други лица, както и публикуваното от него по тази част в разни спомени и статии. Дневникът ми с бележки за срещи и разговори с поета не е държан последователно, но той може да има някаква стойност като непосредствено отражение на мислено и вършено от поета. Колкото бегли и случайни да са тези бележки, те биха допринесли нещо за вникване в характера и в делото на една личност, която заема значително място в литературата ни от периода между 1894 и 1944 г.
    Ключови думи: биографията, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 171-171

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В края на м. г. Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на акад. Михаил Арнаудов „Кирил Христов. Човекът и поетът". В рецензията си Кръстьо Генов изтъкна заслугата на Михаил Арнаудов да проследи всяка стъпка от живота и творчеството на Кирил Христов: задача трудна и отговорна при разкриване острите противоречия в творческата биография на поета. Авторът подбира действително важното и значителното в творчеството и в нелекия живот на поета, като отминава погрешното, неточ ното и художествено мелоценното. Той набелязва правилно индивидуалните черти на личността и на твореца, домогва се до обективна и убедителна оценка за един живот, изпълнен с противоречия от идейно и морално естество, с терзания и незадоволеност. Монографията е особено ценна с богатия фактически материал, използуван умело от автора. Той е успял да представи широко картината на обществената действителност и на литературните нрави, като е включил лични спомени, наблюдения и извадки от интересната си кореспонденция с писателя.
    Ключови думи: Научен, труд, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 140-149

Спомени

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Боя се, че тия ми спомени няма да се харесат на безкритичните почитатели на Кирил Христов. Аз не ще се старая да уравновесявам светлините и сенките в неговия образ - ще излагам фактите каквито си са, т. е. както аз съм ги възприел, без нарочни подправки. Мемоа рите са специфичен литературен жанр - те не са нито критика, нито историко-литературна оценка - макар че може да съдържат моменти и от едното, и от другото. В тях се смесва отношението ти към поета с впечатленията ти от човека - и дори преди всичко от човека. мислиш както за особеностите на таланта, така и за склонностите на личността, за чертите на характера на автора - така както се проявява той при всекидневните си срещи и връзки със своите колеги и с хората изобщо - и най-вече, както ти си го усетил. Оттук и субективизмът на мемоарите. Поетът си остава пак поет и с човешките си слабости (ще изгуби нещо от нравствената си същина, но не и таланта). Това са знаяли добре древните гърци, които са почитали своите богове, макар да са виждали човешки слабости в тях и да са създавали разкази за тех ните слабости.
    Ключови думи: Кирил, Христов, ретуш
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 170-173

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За съвременния читател Кирил Христов беше доскоро почти непознат автор; поет със странна и необикновена съдба, съхра нен в съзнанието на потомците си най-вече чрез своите идейни и художествени прегре шения. Първите му творби, които донесоха на поета слава и признание, бяха допреди няколко години библиографска рядкост. Ето защо малцина можеха да си представят онова спонтанно одобрение, с което критици и писатели посрещнаха неговия поетичен дебют. Защото К. Христов действително започна писателската си кариера бляскаво. Нещо повече, той стана изразител на една обществена и психологическа необходимост, даде първия пример на откровена любовна поезия, създа де великолепни лирични миниатюри, блестящи малки песни за хубостта на природата и за непосредността на човешкото чувство. И литературната общественост му отдаде заслу женото
    Ключови думи: Академик, Михаил, Арнаудов, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 122-123

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В бележките към том IV от съчиненията на Кирил Христов, издание на БП, 1967, на стр. 714 е отбелязано: По-съществени беле тристични и публицистични произведения на Кирил Христов, които не включваме в на стоящия том, са следните: (Следват 2 и половина страници, в които се изброяват въпросните произведения на Кирил Христов). След тях, на стр. 716, следва нова бележка, в която се казва: „От статиите, литературните бележки и рецензии на Кирил Христов не поместваме следните: (следват нови десет страници, в които се изброяват непоместените в тоя том статии, литературни бележки и рецензии на Кирил Христов, печатани през разни времена в различни вестници, спи сания и други издания.) Сред многото имена на повече или по-малко известни автори, за които е писал Кирил Христов, се среща името и на Любомир Бобевски. Полюбопитствувах да зная какво може да пише Кирил Христов за тоя шумен някога автор на множество патриотарски стихотворения и маршове, найпопулярен от които беше „О Добруджански край", и потърсих списанието, в което е пе чатана статията за него.
    Ключови думи: голямо, внимание, издаването, съчиненията, нашите, класици, чужди, трудове, преписвани, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 130-139

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В историята на нашите литературни нрави писмата на д-р Кръстев до Кирил Христов са една светла страница, великолепен акт на доверие и преданост и същевременно свидетелство за етичните и естетически позиции на един от най-големите български критици. С редактора на сп. „Мисъл“ Кирил Христов се сближава още като ученик в 1 мъжка гимназия, където по същото време Кръстев преподава философия. В началото на 1895 г., не посредствено преди заминаването си за Италия, Кирил Христов му поверява част от литературните си трудове. През следващите месеци в „Мисъл" се появяват стихотворенията: „Октава". „До морский бряг“, „Под прозореца", "Зюйлема", Морските сонети (поменатите стихотворения Кирил Христов включва в първата си стихосбирка „Песни и въздишки"). Убеден в поетичното дарование на младия поет, редакторът на „Мисъл“ го привлича за сътрудник на списанието, лансира го в литературните среди, пише възторжени отзиви за „Песни и въздишки“ и „Тре пети". Нещо повече. Този външно сух и съсредоточен критик става покровител, приятел и учител на младия Кирил Христов, стреми се да даде някаква насока на неговия поетичен та лант, да омекоти болезнените му предразположения, да улесни и уясни личния му живот. „Единствената опора в това тежко време - споделя Кирил Христов - имах в силния характер на Кръстева, когато все повече обиквах и към когото все повече се привързвах. Неговото влияние върху мене и тогава, и по-късно беше незаменимо, благодатно... Аз чувствувах, че този човек може да отиде във вода и в огън за оногова, когото цени и обича... Редакцията на сп. „Мисъл", всъщност домът на д-р Кръстев, за мене още от първия ден стана едно благодатно тихо пристанище. Аз можех да посещавам по всяко време своя неотдавнашен учител, превърнал се в сърдечен приятел. Чувствувах го като най-близък роднина, кръвен и духовен. Можех да споделям с него най-големите си грижи. Нямаше душевно, тягостно състояние или външна ненадейна неприятност, която той да не посрещне с най-голямо участие и с разумен практически план за отрезвяване" (Из спомените на Кирил Христов „Затрупана София"). За щото смисъла на своята критична дейност д-р Кръстев не търси единствено в оценъчната ра бота.
    Ключови думи: Кръстев, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 96-114

Научни съобщения, документи и спомени

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За пръв път Кирил Христов влиза в досег с чешката културна общественост през 1912 г. На една звезда от пет улици, малко крачки от прочутия старинен локал „У флеку" - едно от гнездата на пражките интелектуалци, - в хубав дом с готическа фасада, в един кокетен апартамент на третия кат аз се настаних в две стаи... Още първите дни, чрез професора по литература Йелинек, зет на стария чешки романист Ирасек, и чрез секретаря на Славянското дружество в Прага, Форман, аз се запознах с редица чешки знаменистости и приет бях в тях ната среда и в клубовете им като равен. Вестниците дадоха сведения за пребиванието ми в Прага, няколко списания поднесоха портрета ми, преводи на мои стихотворения и биографически бележки. ... Запознавайки се с красотата на антична и съвременна Прага и завързвайки връзки с редица културни деятели и представители на чехския дух, аз се заех и с бързото изу чаване на езика. Замислил бях една антология на чехската поезия от Връхлицки насам, от който поет още тогава направих някои преводи.
    Ключови думи: писма, чешки, литератори, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 151-152

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Допускам, че мнозина ще споделят първоначалното ми съмнение: не ни ли изправя пред анахронизъм това ефектно и обвързващо заглавие? Затова на първо място според мен заслужават внимание моментите, които са и оправдание на смелото авторово хрумване. Поемайки един голям риск, Вл. Топенчаров се е опазил от всякакви увлечения, като е потърсил необходимите разграничи телни белези между изключителното дело на Константин-Кирил Философ и основното съдържание на европейския Ренесанс. Внушението за дистанцията между сравняваните явления идва по няколко линии - преди всичко в хронологически смисъл. Уникалното начинание на солунските братя е само „предчувствие", „далечен тъ тен на бурята, която ще се разрази няколко века по-късно в Европа“, „символ и предвестни к на този европейски час". Успоредно с това се осъществява една съ поставка, която откроява и количествено разликата - в подвига на Кирил и Методий „се намират рационалистически зърна, които ги поставят в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до европейския хуманизъм". Най-сетне авторът постига и точно съотношение в качествен аспект, като споменава за социалните, икономическите и културните условия, както и за непосредствените перспективи на ренесансова Европа, определящи по-високата фаза на развитие по отношение на условията в ІХ в.
    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, Ренесанса, Владимир, Топенчаров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 157-159

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първата книга, с която Кирил Топалов се представя пред читателите, разкрива пристрастията на критика и неговия подчертан интерес към поезията. „Споделено за поезията" обхваща дванадесет портрета на съвременни автори от две различ ни поколения и една свързваща ии обеди няваща статия върху патриотичната тема. Критикът показва умение да вниква в творческото развитие на повечето от разгледаните поети, да улавя отделни детайли и нюанси, които очертават физиономията им, да зафиксира процесите на тяхното избистряне, на преминаването им към нов етап. Топалов пристъпва внимателно и малко предпазливо към творческия свят на поета, стреми се да бъде обективен, отбягва суперлативите и рязката категорич ност при оценките. Подходът му е критикоизследователски със стремеж да изясни понякога особеностите на стилистиката и постиката на интересуващия го пост. В своите сполучливи кратки портрети той успява само с няколко щрихи да загатне образа на поета, да го разграничи от неговите събратя, като открие характерното и индивидуалното. Топалов притежава критическата способност да се вживява в различни емоционални светове, да посочва точни координати на мястото и значението на поетическата индивидуалност. Без да бъде изчерпателен, критикът в повечето случаи открива тенденциите на развитието, нещо, което понякога е доста трудно, но задължително при истинското критическо изследване. В своите портретни скици Топалов демонстрира добра професионална култура и рядко срещащо се за първа книга стил но представяне. Споделеното от критика е наистина само за поезията, и то за опреде лен кръг поети и явления. Можем да не сме съгласни с неговите предпочитания и оценки, но не можем да не оценим стремежа му да се предпази от „всеядие", т. е. да не пише за всичко и за всекиго, а да има свой кръг проблеми и автори, които го привличат и занимават. Защото все известна истина е, че един критик се изявява най-добре, когато е среден вътрешно с темите и авторите, към които се на сочва. В първата част от своята книга Топалов се спира на поетичния свят на Павел Матев, Блага Димитрова, Иван Давидков, Добри Жотев, Александър Муратов и Веселин Ханчев. Критикът се интере сува от тези поети, навлезли във фаза на творческа зрелост, в момент на художе ствено и идейно избистряне, когато нещо старо у тях е превъзмогнато, когато е преодолян и изживян вече един период от развитието им и те се намират в старт към нов поетичен живот. В търсенето и намирането на новия поетичен облик се заключава „откривателската" дейност на критика. Най-добри постижения има Топалов в тази част при скициране поетическата индивидуалност на Блага Димитрова, Иван Давидков, Павел Матев и Добри Жотев. За тези поети е писано много, но авторът на „Споделено за пое зията" преоткрива поетите от своя гледна точка. За Иван. Давидков, а по-късно във втората част и за Петър Караангов Топалов намира особено точни думи и характеристики, за да се доближи плътно до сложната поетична тъкан на тези двама „тихи" поети, у които има подчертана акварелност и лирична пейзажност и чрез поезията на които понякога усещаме движенията и багрите на самата природа. Топалов разгадава сполучливо тайните на художника" Давидков, като не усетно ни потопява в неговия странен и нежен поетичен свят, който един невнимателен и повърхностен поглед невинаги може да улови. Диалектиката на индиви дуалното развитие на Иван Давидков също е посочена пестеливо и вярно, без излишно прогнозиране и многословие.
    Ключови думи: Споделено, Поезията, Кирил, Топалов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 148-150

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Интересът на Кирил Топалов към въз Рожденската поетика е траен и целенасочен. В последната му книга неговите търсения имат определено приносен характер. В синтетична форма той е проследил най-важ ните и характерни черти от ускореното развитие на българската възрожденска проза и поезия. Личи умението на автора да не остава прикован към фактологията, той прави смели обобщения и изводи, анализира явленията и процесите и създава богата картина на нашата родна литература на фона на балканската и европейската ци вилизация. Свободното боравене не само с чисто българските извори помага на Кирил Топалов да отсее значимото и отличаващото се, да оживи позабравени имена и страници от възрожденската ни проза и поезия, да съпостави тяхната яркост и специфичност с характерните особености на възрож денската литература от другите европей ски страни. Българската специфика на процесите в областта на поезията и поетичното мислене, както и особеностите на сатиричната възрожденска проза и автобиогра фията са намерили научен анализ в книгата му. Особено се отличават смелите заклю чения на автора, където той сумира наблю денията си и без да затъва във факти, достига до съвременни изводи за поетичната и белетристичната специфика на възрожденската ни литература. Книгата „Проблеми на възрожденската поетика" обхваща два основни дяла. първия са включени главите „От просве щенски към критически реализъм“, „Микроструктура“ и „Макроструктура". Тук се третират теоретични и художествени пробле ми от поетиката на възрожденската пое зия. Вторият дял е посветен на отделни въ проси на възрожденската проза, върху който е хвърлена нова светлина. Авторът се занимава с особеностите в изграждането на образа в хумористичната и сатирична възрожденска проза, както и с жанровите особености на автобиографията.
    Ключови думи: Проблеми, възрожденската, поетика, Кирил, Топалов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 153-162

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Трудно е в една кратка рецензия да се представи сборник, включващ 31 доклада на изтъкнати специалисти по кирило-методиевистика и старобългаристика. Опасността да се получи не рецензия, а анотирана библиография е почти неизбежна. От друга страна, задачата е съблазнителна, тъй като позволява да се уловят Някои основни тенденции в съвременната научна трактовка на епохалното дело на Солунските братя. Воден именно от тази съблазън, ще се опитам да акцентирам не толкова върху достиженията на отделните доклади, колкото върху главните насоки на научното дирене, очертани в сборника. Впрочем такава задача - но върху много по-широк материал - си поставя и първият поместен в сборника доклад на акад. Емил Георгиев „Състояние на научната проблематика по кирило-методиевистика към 1150-годишнината от рожде нието на Константин-Кирил Философ" (на френски език). Той своевременно стана достояние на нашата публика, поради което няма да се спирам подробно върху него. Тряб ва обаче да се отбележи, че ред от засег натите в него проблеми все още очакват своето задълбочено изследване - както недоизяснените, така и тези, по които същест вува на пръв поглед яснота, но тази яснота често се оказва измамна. За илюстрация на последната мисъл могат да послужат двата доклада в сборника, свързани с изворите за делото на Кирил и Методий. Едва ли има по-познат и по-проучван старобългарски литературен паметник от Пространното житие на Кирил. И същевременно едва ли ще епогрешно, ако се каже, че и до днес ПЖК си остава неизследвано като художествено произведе ние - а това има отношение и към използуването му като исторически извор. Докладът на преждевременно починалия великолепен италиански славист Анджело Данти 1 Е. Георгиев. Состояние КириллоМефодиевской научной проблематики в канун 1150-летней годовщины рождения Константина-Кирилла Философа. - Старобългаристика, I (1977), № 2. „Духовният път на един светец: от мъдростта към познанието (Бележки върху глава Ш от Житието на Константин)" е един бле стящ опит именно за задълбочен литерату роведски анализ на творбата (демонстриран само върху част от нея). В процеса на този анализ авторът използува един богат културно-исторически, библеистичен и чисто литературоведски инструментариум и със за видна ерудиция разкрива дълбокия смисъл на алегоричните епизоди в III глава на ПЖК за строежа на цялото произведение, за разбиране на символично-митологичния модел, по който се изгражда житийната биография на Кирил. Предложеният модел (схема) на композицията на глава ШІ на ПЖК (с. 54) разкрива както майсторството на автора на житието, разгърнал тази алегорична глава в една йерархична троична композиция (3х3), така и виртуозната прецизност на анализатора, който е разкрил в детайли струк турата на творбата. Ученичката на А. Данти - Алда Джам белука-Коссова - в своя доклад „Руската преправка на „Сказание за буквите" от Черноризец Храбър“ ни отвежда към друга слабо проучена страна на изворите за делото на Кирил и Методий - текстологическата. Установеното наличие на руска преправка на Храбровата творба ясно показва, че изследователските усилия не бива да се огра ничават само с издирването и обнародването на нови преписи (колкото и важна и безусловно необходима да е тази дейност), а трябва да се насочат и към критичен текстологически анализ на ръкописната традиция, който да разкрие реалните форми на битуване на една творба в средните векове. Впрочем в този доклад А. Коссова изнася част от цялостната си текстологическа работа върху Храбровото съчинение, която вече е в ръцете на читателите.
    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, сборник
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 53-59

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    „Има тънко развити, нервни, раздразнително-поетически личности, които притежават някакво особено възрение за природата, особен усет за нейните красоти; те забелязват много оттенъци, много често почти неуловими детайли и понякога им се удава да ги изразят необикновено щастливо, точно и грациозно. Тези думи на големия майстор на пейзажа в руската литература, романиста Тургенев, сякаш са откровение за поетичния натюрел на Кирил Христов. Той е поет с крайно изострена чувствителност, импулсивен, с неукротима виталност на духа, ексцентричен и обидчив - това са основни черти от психографията на поета. К. Христов навлиза в литературата шумно, устремно, около името му бързо засиява ореолът на скандална слава. Прословути са неговата конфликтност и по зоиловски острите филипики, които отправял към писатели и критици, негови съвременници... Но може ли поетът да бъде поет без своите странности? Шарл Бодлер, изтънчен и проникновен критик, пише по този повод: „Поетите - употребявам тази дума в най-широкия й смисъл, включващ всички хора на изкуството - са раздразнително племе, това е безспорно; струва ми се обаче, че не е така ясно защо. Човекът на изкуството е лесно възбудим поради тънкото си чувство за красивото - чувство, което му носи опияняващи радости, но предполага също и остър усет за всичко грозно и несъразмерно. И така, ако се дър жите оскърбително или проявите несправедливост към някой истински поет, той се ожесточава до такава степен, че реакцията му изглежда съвсем неестествена в очите на всеки обикновен човек. Поетите н и кога не се вълнуват от несъществуващи неправди, но често откриват несправедливост там, където непоетичните очи въобще не я съзират. Това доказва, че прословутата раздраз нимост на поетите не произтича от темперамента в общоприетия сми съл на думата, а се дължи на необикновената прозорливост по отношение на фалша и неправдата. Тази прозорливост се явява чисто и просто следствие на острото възприемане на вярното, справедливото, съразмерното, с една дума, прекрасното. Едно е безспорно: ако човек не е раздразнителен (в общоприетия смисъл), не е и поет. "1 Очевидно е: тези схващания на Бодлер обясняват много от непонятното в „странностите“ и на К. Христов. В неговата личност доминиращо е не интелектуално-мисловното, рационалното начало, а сетивно-емоционалното, виталистичното, което не търпи никакви прегради и морални табута. Д-р Кръстев и П. Славейков - първите рецензенти на К. Христов - отбелязват, че в неговата поезия има премного живот. Поетът сякаш 1 Шарл Бодлер. Естетически и критически съчинения. С., 1976, с. 192-193. 53 страдае от излишък на сили и на жизнерадост - бележи д-р Кръстев, — сякаш е болен от една болест, от която никой, никой у нас не более: от живота. В пей зажната лирика на К. Христов особено ярко това виталистично начало е проя вено в стихотворенията „Хей, пролет иде“ и „Хор". В тези стихотворения пря ката лирична изява намира своя естествен ритъм. Чувството на ведрина, прос ветление и възторжена жизнерадост се отлива в завършена стихотворна форма. И в двете стихотворения символика и иносказателност няма. Стиховете са плътили изблиците на бликащото като буен поток чувство:

    Ключови думи: Импресионизмът, пейзажната, Лирика, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 159-164

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    От 1824 г., когато се появява книгата на Й. Добровски „Кирил и Методий - славян ски апостоли", до днес славистиката напра ви много за изясняването на въпросите, свързани с живота, делото и значението на Константин-Кирил Философ. Особено ползотворни в тази насока са изследванията на българските учени - внушителна поредица от статии, сту дии и монографии, които представят сериозен израз на признателност към делото на Първоучителя, поставил началото на българската и славянската култура. Същевременно те са и неоспорим влог в системата на тази култура. И за да не бъда голословен, нека посоча, че само през последните двадесет години у нас излязоха шест самостоятелни сборника с изследвания, посветени на Константин-Кирил Философ, в които участието на български учени е преобладаващо. Програмата „Константин-Кирил Философ, която е част от дългосрочната комплексна програма за издигане на ролята на изкуството и културата в името на всестранното и хармонично развитие на личността и обществото, е едно от най-ценните начинания в културната политика на НРБ. И не само поради факта, че тя постави категорично делото на Константин-Кирил редом със стореното от хора като Н. Рьорих, Леонардо да Винчи и Вл. И. Ленин, но и поради положението, че тя активизира търсенията на учените, спомогна за появата на редица статии и книги. Плод на тази програма е и сборникът „Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител", който съдържа 14 студии, написани от видни български медиевисти. Трябва веднага да отбележа, че въпреки пъстротата на застъпения в сборника материал книгата няма еклектичен характер. Тя поскоро носи пъстротата на сложната, многопосочна Кирилова проблематика и има за цел съобразно с формулировката на съставителите „не само да... изрази уважението ни към великата личност на Константин-Кирил Философ, но да се дадат и знания за неговия живот, обществена дейност и литературно и културно дело" (с. 6). Една задача, изпълнена блестящо, защото на практика книгата дав а относително цялостна представа за Кириловото дело - от най-дребните" проблеми на това дело до представянето му в контекста на световната култура. Успоредно с това сборникът представя и високото равнище, на което се намира съвременната българска медиевистика, 2

    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, Български, славянски, първоучител, сборник
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 154-157

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1938 г. в кн. IV на сп., Българска мисъл" започва печатането на новата драма на Кирил Христов „Откривател", 1 В следващите V и VI книжки списанието представя на своите читатели второто и третото действие на драмата, която вече завърналият се в България поет предлага на Народния театър. Одобрена, творбата му е подложена на сценична обработка от режисьора Хрисан Цанков, което предизвиква бурна реакция у чувствителния до болезнена мни телност Кирил Христов. Жадната за скандали преса охотно подема поредната разпра и около „Откривател" се завърта лудешкото хоро на обидите, сплетните и обвиненията, което нещастният поет забърква неза пръв път в живота си. Той отново намира повод за яростни квалификации и, меко казано, обвинения към българската интелигентска сган". Озлобеният поет издава своите протести срещу своеволията на режисьора и в отделна брошура, но като че ли увлечен в поле миката, забравя най-важното- публикуването на „Откривател" като книга. Нещо повече, уморен в края на своя твърде бурен и почти ежедневно свързан с недоразумения и горчивини живот, писателят твърде рядко споменава името на произведението си, макар че не пропуска да пише за него на Николай Лилиев, да пролее сълзи по повод незачитането на драматическия му талант в „Затрупана София". Така или иначе драмата нито е играна (както погрешно се твърди в Кирил Христов. Съчинения. Т. 2, изд. 1966, с. 411), нито е печатана другаде освен в сп. „Българска мисъл. Дори и в най-представителните изследвания за писателя „Откривател" или не се споменава изобщо, както е в Книгата на Кръстьо Куюмджиев „Певец на своя живот", или пък е подложена на пре силена критика, както е направил това Жельо Авджиев в „Българската литература след Осво бождението". Изключение от правилото е монографията на Михаил Арнаудов, на която ще се спрем по-надолу.
    Ключови думи: откривател, Кирил, Христов, първата, българска, научнофантастична, драма
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 158-160

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разкриването на явлението Пърличев" в контекста на политическата и културната атмосфера през втората половина на XIX в. изисква не само познаване на конкретния ма териал, но и умение за вглеждане в процесите, имаши решаващо значение за националното ни възраждане. В този смисъл монографията на Кирил Топалов за Григор Пърличев открива перспектива в изследване на сложната политическа и културна ситуация тогава, осветлявайки една богата и драматич на, лична и творческа съдба. Книгата за Григор Пърличев е книга за живота и делото на един от най-големите и ревностни родолюбци на Българското въз раждане. В това е и нейното крупно културноисторическо значение. А в доказването на единството и синхрона на личност и идеи, на личност и творческа реализация - е разкрита една от основните закономерности на възрожденската епоха. Така книгата за Пърличев е не само разказ за жизнения път на един голям българин, тя е и поглед върху процесите на обнова, настъпващи в българското възрожденско съзнание. Постепенно се разкрива обликът на една интересна личност в историята на Българското възраждане и на балканското духовно сътрудничество през ХІХ в. чрез участието на един български поет в живота на две национални литератури и духовната му съпричастност към две национални култури при ясно определено бъл гарско национално съзнание" (с. 128).
    Ключови думи: Григор, Пърличев, живот, дело, Кирил, Топалов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 23-32

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Странно за е, че досега в нашето литературознание почти не е разисквана темата взаимоотношенията между П. К. Яворов и К. Христов. Нямам предвид житейските отношения, каквито те почти не са имали поради редица причини, а евентуалните творчески взаимодействия и влияния. Яворов и К. Христов са най-значителните дебютанти в българската поезия през последното десетилетие на XIX в., заели по-късно предно място в новата ни литература. Фактът е знаменателен не с това, че дебютът им съвпа да с прословутия fin du siècle, ознаменуван от апогея на символизма, а с обстоятелст вото, че и у нас краят на столетието е свързан със сложни трансформационни процеси в областта на литературата. Това е началото на българския модернизъм, свързано новата естетическа линия на сп. „Мисъл“, начело на което стои д-р Кр. Кръстев. Интере сът към тази значителна, ала сложна и противоречива фигура в нашия културен живот от недалечното минало е продиктуван от стремежа тя да получи по-точна марксическа оценка след няколко десетилетия едностранчива и преднамерена интерпретация. Но в случая д-р Кръстев ни интересува не сам за себе си, а във връзка с дебютиралите към края на столетието К. Христов и Яворов. C Доброжелателното отношение на главния редактор на сп. „Мисъла към двамата неизвестни млади поети в никакъв случай не е случайност. То не е и литературно меценатство в традиционния смисъл на думата, макар че тази дума е съвсем намясто, когато трябва да се характеризира личното участие на д-р Кръстев в живота на двамата поети през този период. Независимо от това как се развиват впоследствие отношенията на критика с всеки един от тях, по времето, когато дебютират, той е техният найвлиятелен покровител и поддръжник. Малко известен факт е, че петмесечният престой на К. Христов в Неапол в началото на 1897 г. е станал възможен благодарение на активното застъпничество на д-р Кръстев. Този престой в Италия, на който дължим появата на втората стихосбирка на К. Христов „Трепети" (а според предварителното условие младият поет е трябвало да преведе и Байроновата мистерия „Каин"), изиграва много съществена роля в творческото укрепване на неговия талант. Неоценима е заслугата на д-р Кр. Кръстев за професионално-творческото съзря ване и на Яворов. След като никому неизвестният телеграфист от провинцията сътруд ничи на сп. „Мисъл“ в продължение на две години (1897-1899), с активното съдей ствие на д-р Кръстев и П. П. Славейков в началото на столетието той бива преместен в София и не след дълго получава статут на професионален литератор. Покровителствувайки талантливи млади поети, главният редактор на сп. „Мисъл не е задоволявал някаква лична суета. Той е провеждал - според разбиранията и възможностите си - една целенасочена литературна политика, чиято основна задача е била дискредитирането на смятаната от критика за остаряла Вазова поетика и извеж дането на българската литература към общоевропейски хоризонти.
    Ключови думи: поетиката, ранния, Български, модернизъм, Кирил, Христов, Пейо, Яворов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 134-145

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мара Белчева и Кирил Христов се срещат и опознават в зряла възраст, когато пет житейски десетилетия са натрупали спомени и опит у всеки от тях. Затова срещата им неизбежно носи отпечатька на сравнението, на съпоставката с миналото, на страха от разочарование, който под държа известна междуличностна дистанция, но и на надеждата от взаимност. Кореспонденцията между двамата пази атмосферата на едно усилие да се превъзмогне времето, неосъзнатото желание да се преситуира хронологически преживяването назад - в годините, когато то би имало поголяма непосредственост, динамика и сила. Между редовете се ражда скритата нотка на меланхолия, която пулсира в емоционалния фон на взаимното опознаване. Тя безспорно се чувствува по-явно в писмата на петдесет и четири годишната Мара Белчева, у която самотата и чувството за изоставеност през 20-те години засилват склонността към задълбоченост на преживяването, пораждат усещането за съдбовност на протичащите събития. Меланхоличен трепет ще доловим дори в размишленията, които К. Христов оставя в своя дневник с дата 22 юли 1922 г. „През тия дни на безизходно варварство разведрявам се само от честите си срещи с Мара Белчева. Не мога да си простя, че толкова години съм бягал да се запозная с тая поетка. Каква прелестна душа има тя! Господи, иде ми да викам от радост, че има макар един човек в тоя народ с такава душа! Припомням си стотиците страници на „Време и съвременници" - този дневник-гигант в единадесет тома, - и ми се струва, че трудно бихме намерили друг случай, в койго нервният, капризен и мнителен К. Христов да запази за по-дълго време непокътнато светло възторжено чувство към жив свой съвременник. И не само това - в редовете, които пресъздават спомена за общите им разходки, срещаме един непознат К. Христов - успокоен, разведрен, пречистен. Че тох внимателно кореспонденцията между поета и близката му приятелка от тези години Весела Па найотова, запазена в личния архив на твореца (без да ме напуска чувството на непозволено и на вярно малко осъдително любопитство), за да оформя един ясен и категоричен извод: Мара Бел чева принадлежи към типа жени, с които К. Христов няма сериозни познанства в своя житейски път, и към които навярно не е изпитвал дълбок емоционален афинитет. Именно затова срещата с Мара Белчева - поне в първите месеци - го поразява наистина с изненадата на едно откритие, с пеизпитаността на едно преживяване, с възможността за духовно пречистване. Изненадата все пак не е в състояние да редуцира неизменното самочувствие на поета, дори когато то е забулено с воала на спомена: „Ако не бях бягал да се запозная с тази жена, може би между мене и Пенча би била възможна оная велика дружба, която удесеторява за народа значението на един Гьоте и Шилер..." Това размишление не ни поразява. Поразява обаче адекватната нему реакция в пис мото на М. Белчева от 28. 11. 1923 г. — там тя изказва желание да „поправи" текста в една от найизвестните статии на Пенчо Славейков, за да заличи тъмния облак на враждата между двамата стари противници. Разбира се, антологията излиза през 1923 г. с непроменен текст. В „Българската поезия. Преди и сега Пенчо Славейков все така категорично отхвърля творческите усилия на К. Христов, разпасал пояса на народната песен".
    Ключови думи: Мара, Белчева, годините, едно, приятелство, Непубликувани, писма, Мара, Белчева, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 105-124

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    ПРЕЗ 1967 ГОДИНА В ПЕТ ТОМА (петият том има две части) излизат подбрани произведения от литературното наследство на един от нашите най-ярки творци - поетът Кирил Христов. В т. V, ч. 1- (Кирил Христов, съчинения в пет тома, БП, С., 1967 г., подбор и редакция Светла Гюрова, Тихомир Тихов) - са включени „Откъси от дневник в единадесет тома „Време и съвременници". Обръщам специално внимание върху определението „Откъси". То подсказва, че не всичко от мемоарните дневници на поета е намерило място в цитираното издание. Това е предизвикателството, което е повод да се върна към архивните оригинали в литературния фонд от наследството на Кирил Христов, за да потърся отговор на въпросите, какво е останало извън „Откъсите“, които са били обнародвани преди повече от две десетилетия и защо е останало извън тях? A Да се отговори на тези два въпроса, които макар и не единствени е доста трудно, защото изисква безпристрастност. В същото време отговорът, който се налага сам, носи в себе си дискусионна искра. тя от своя страна крие опасността от остри литературно-изследователски спорове, главното в които ще бъде според мен разкритието на истинския морален облик за литературните нрави през първите десетилетия на нашия век. Подобни чисто интелектуални съображения настояват да бъде поет рискът да се предизвикат литературните историци и изследователи именно с въпросите "Допълнения", които и до днес, близо седемдесет години, след като са написани и четиридесет и пет години след смъртта на техния автор, спокойно пролежават в архивните хранилища. В бележките към т. V, ч. І е написано: „В историята на нашата литература дневникът на Кирил Христов е един изключителен документ." Тази оценка, която подкрепям, изразява съвсем точно значе нието на Кирилхристовите мемоари независимо от филипиките, които се сипят по-нататък в същия предговор, а и винаги са се сипели - както върху този документ за литературните нрави, така и върху самия поет. Далеч съм от мисълта, че се налага да подлагам на подробен анализ както обнародваната част от дневника, така и отношението на отделни литературни специалисти - от разни години и поколения. Не бива да се забравя, че както литературните разбирания, така и личните вкусове, качества и изисквания са били от решаващо значение за подбирането на „ОТКЪСИ" от дневника на поета при въпросното издание. Това е така, защото в нашата литературна критика дълги години вече съществуват напълно авторитарни оценки за поети и белетристи от първите години и десетилетия на века. И тези оценки са станали меродавни изобщо за литературното ни възпитание и мнение. Дневникът, или по-скоро онези свои впечатления, факти и събития, които Кирил Христов е ограничил в рамките на отделните томове - единадесет на брой - наистина влизат в остро противоречие с подобни авторитарни, явно цензурирани и подложени на диференциален подбор. Този факт предизвиква настоятелно към преосмисляне оценъчните литературни позиции на литературните историци и изследо ватели, както и изисква нов подход към творческото наследство на редица известни имена в българската литература. Нека не се заблуждаваме, в редица пунктове възраженията на Кирил Христов срещу литературните нрави, обичаи и морала на неговите съвременници в основата си са справедливи, колкото и да е нелицеприятно това за литературната ни история като цяло.
    Ключови думи: Допълнения, Откъси, дневник, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 103-109

Полемики

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Увлечен от полемичната си страст, Иван П. Цанов поставя на страниците на сп. „Литературна мисъл“ („Допълнения" към „Откъси от Дневник" на Кирил Христов" - Литературна мисъл, кн. 10, 1989 г.) един твърде болен и твърде актуален проблем на българското книгоиздаване -въпроса за изборността в представянето на нашите класици. Проблемът е стар като самото книгоиздаване. Още в първите десетилетия на свободна България нашите книгоиздатели започват да публикуват откъси от творбите на своите предходници. В полувековния свободен живот на нова България обаче не се появява нито едно пълно, академично издание на съчиненията на български класик. Още по-приглушен е интересът към миналото през следващите десетиле тия. Водени от желанието да преоценят литературното минало от марксически позиции, издателите и критиците на 40-те и 50-те години се опитват да представят част от идейно съвместимите с оформящата се идеология и естетика творби. На читате лите се поднасят съчинения на Йовков или Елин Пелин в един том, с два или три тома се представя Вазов. Отчасти този възпитателно-назидателен синдром е преодо лян в следващите три десетилетия. Сравнително пълно у нас се представят творбите на Иван Вазов (двадесет и два тома), Христо Ботев (три тома), Г. С. Раковски (че тири тома), Л. Каравелов (дванадесет тома), Йордан Йовков (шест тома), Елин Пе лин (шест тома), П. П. Славейков (осем тома), П. К. Яворов (четири тома), К. Христов (пет тома), А. Страшимиров (осем тома), А. Разцветников (четири тома) и др. При това, държа да отбележа, всички тези издания са реализирани с усилията на малобройния колектив на отдел „Литературно наследство" при издателство „Български писател". Въпреки драматичните усилия на малкия издателски колектив обаче и до днес и неговите служители, и редакторите във всички български книгоиздателства робуват на фрагментарността. В края на ХХ век в България все още няма нито едно академично издание на български класик. Няма специализирано издателство за литературна класика. Издателството на БАН нене публикува творби на художест вената ни култура и в момента преустановява единственото издание на български класик. От заплануваните първоначално десет, а по-късно двадесет тома на П. Р. Сла вейков, за около двадесет и пет години са излезли шест, с които изданието приключва. Искам и да напомня на Иван Цанов, че неиздадени са не само дневниците на Кирил Христов. Неиздадени са много от стиховете на Стоян Михайловски (на български и френски), неиздадена е публицистиката на Захари Стоянов, поместена във вестници, които времето все по-упорито руши. Неиздадени са великолепните мемоари на Д. Маринов, неиздадени са спомените на Симеон Радев (Архив на БАН). Фрагментарно ще бъдат представени творенията на Софроний Врачански, непълно е представено творчеството на Г. С. Раковски.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: повод, Откъси, дневник, Кирил, Христов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 136-138

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Осемдесетте години се оказаха особено плодо носни за литературната ни мемоаристика, фиксираща периода след Първата световна война. Една след друга се заредиха книгите със споменни очерци и есета на писатели от следвоенната генерация: Иван Богданов, Атанас Илиев, Стефан Попвасилев, Петър Пондев, Владимир Полянов, Кирил Кръстев... Принадлежността на тези автори към едно творческо поколение, участието им в един и същи отрязък от културния процес у нас предопре деля съвпадението на имена и факти в техните мемоари. Като прибавим по-рано обнародваните спомени на други културни дейци от въпросния пе риод - като К. Гъльбов, Ал. Балабанов, Д. Каза сов, Б. Делчев, както и литературните анкети с Ламар, Т. Траянов, Д. Габе, Е. Багряна, И. Волен, Вл. Полянов, можем да кажем, че вече разполагаме с богати възможности за „засичане" на едни и същи събития от различни зрителни ъгли, за съпоставки между портретите на видни личности от културната ни история. Логично е да се запитаме какво е физиономич ното за въпросната генерация мемоаристи. Лично аз го виждам в многостранността на техните кул турни интереси, граничеща в редица случаи с енци клопедичност - качество, което, съотнесено към съвременната тясна специализация, буди (поне у мен) подчертан респект. Отликите между споменатите мемоаристи, разбира се, са несравнимо повече: това са твории с различно философско и есте тическо верую, с различна постика и стилистика, с различни интереси и предпочитания. Пътищата им понякога са се кръстосвали, но повече са се разминавали. Интересна е например принадлежност та на К. Кръстев и на Ат. Илиев към едни и съши литературни групи - „Изток“, „Стрелец“, „Дру жеството на есеистите", откъдето започва и голя мото им разминаване. Спомените на литературния и художествен кри тик, изкуствовед, есеист, автор на повене от 30 монографични, студийни и научнопопулярни книги Кирил Кръстев засягат ред непознати или слабо изследвани литератури и културни явления, което им придава особена стойност. Тази книга се появява В момент на повишен интерес към авангардните тенденции в българската литература, което я прави извънредно актуална за съвременната ни литератур ноисторическа наука. За пръв път се изнасят обилни факти около историята на ямболското авангардно списание „Crescendo", чийто редактор е бил самият К. Кръстев и което - библиографска рядкост - 136 е познато на малцина. Ценни са не само фактите около публикациите и сътрудниците на това дадаи стично и футуристично издание, а и целият обилен психобиографичен и културно-исторически мате риал около ямболския авангардизъм, около ям болското „щракане на идеите“. В това отношение не отстъпва и характеристиката на Гео-Милевото списание и библиотека „Везни" с оглед на тяхната рецепция сред модернистично настроената творческа интелигенция. Тук в скоби искам да отбеле жа, че напълно подкрепям патоса на К. Кръстев срещу господствуващия досега столичноцентричен подход към културната, и в частност към литературната ни история. Като четях ямболския раздел от спомените на Кръстев, у мен възкръсна отдавна лелеяната мечта на Тончо Жечев за една географска история на българската литература, която, не знам защо, така и не намери поддръжници. Успеш ният опит на някогашния редактор на едно от най-авангардните списания у нас да покаже ферментацията на идеите в провинцията, която поня кога (както в случая с „тунджанския авангардизъм") се оказва в ролята на център, ще постави - наля вам се - началото на едно благородно и потребно начинание - разкриването на неизвестни страници от културния живот в българската провинция. Горещо поддържам още един апостроф" на К. Кръстев - неговия протест срещу българския „литературоцентризъм", определящ както доми нантата в българската култура, така и физиономията на нашата интелигенция. Неслучайно авторът визира „културния", а не тясно литератур ния живот между двете световни войни. Неговият стремеж да се видят литературните явления (в които най-вече той е съучастен) в по-широк културно-исто рически план заслужава подчертано уважение. Участник в едни от най-значимите творчески формации на 20-те години - литературните кръ гове „Изток“, „Стрелец“ и „Дружество на есеи стите", мемоаристът изнася интересни подроб ности за дейността и платформите на тези малко изследвани сдружения.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Спомени, културния, живот, между, двете, световни, войни, Кирил, Кръстев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-14

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Известният еnиЗод в Пространното житие на Константин-Кирил за четящия, изглежда, има еднозначен смисъл. Дали това обаче наистина е така? Когато е на седем години, детето Константин сънува сън и го разказва на родителите си: стратегът е събрал всички девойки от града, nриканвайки го да избере от своите връстници една за съnруга и nомощница. Той избира най-краси~ вата измежду тях, "със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и всякакви украшения; името И беше СофИя, сиреч Премъдрост"; перифразирайки известните думи от Притчи (6, 20, 23; 7, 4) и Премъдрост (::оломонова (<, 29; 8, 9; 10, 9), родителите насърч~ват детето да слуша тях и закона и да наnрави Премъдростта своя сродница (сестра или съnруга), защото "тя сияе nовече от слънцето" . В съвременния коментар към изданието много точно е отбелязано, че целият еnизод е агиографско "общо ~сто" , създадено главно под 'влияние на библейската книга "Премъдрост СоЛомонова", където СофИя е персонифицирана като nрекрасна девойка. Малко nо-разширени са коментарИТе на Б.Н. Флоря към критичното издание на Пространното .житие. В тях се отбелязва, че темата за годежа със СофИя е въведена под влияние на едно стихотворение на [известния] Григорий Назиански, в което се оnисва как му се явяват две красавици - Целомъдрие и Мъдрост, Отвеждащи го към духовния жИвот. Бележките не nроnускат и историческите аналози на обстановката, nодчертавайки обичая във византийската столица да се провежда~ конкурси на красотата и да се събират отвред красавици, за да може им~ераторът или неговият наследник да си избере невеста (цитира се изследването на Ф. Дворник). Без да се вnуска в подробности обаче, Б. Флоря подчертава, че макар понятИето "мъдрост" да има в християнската литература многозначно съдържание, в nо-нататъшното изложение то се разкрива .явно (к.м., Л.Д.) като образованост, знание, изnратено на Константин от Бога • Нещо nовече - според него житиеnисецът е наблегнал преди всичко на образоваността на светеца въпреки обичайното за агиографската литераrура onиcвaJie на качества като благочестие, nрезрение към мирските блага и др. . Дали образоваността е изтъкната на преден пЛан за сметка на другите християнски добродетели, е малко сnорно, както е сnорно и "явното" саморазкриване на богата символика, вложена в nонятието Мъдрост- от брачните образll nрез ·човешкото знание до 'божествена:га Премъдрост.

    Ключови думи: София, изборът, светостта, Наблюдения, върху, епизода, Пространното, Житие, Константин, Кирил
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 191-198

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книжнината, създадена във Великоморавското княжество по време на мисията на КОIIстантин-Кирил Методий, както нейната съдба през следващите НЯКОЛКО столетия земите на южните източните славяни представляват един от централните за славистиката проблеми още от времето на зараждането като наука. Не може да се каже същото обаче по отношение на историята съдбата на общославянското книжовно наследство на великоморавския период неговите традиции културноисторическия контекст на раннофеодалните западно славянски държавни обединения, частност на Чешкото KI-IЯЖество. Научният интерес тази област се поражда хронологически по-късно провокиран от множеството новооткрити публикувани средата края на XIX в. старославянски ръкописи, оrrpеделяни, предимно въз основа на езиковите си характеристики,като текстове от чешки произход. Един от дискусионнитеднес въпроси това ОТНОlпение въпросът за наличието или липсата на пряк континуитет между книжовните традиции на великоморавскияпериод началнатафазана писменатакултура Чешкото пршемисловскокняжество.Традиционнотоскепти:чностановище,поддържано от й. Добровеки изобщо от възрожденскитеславистикато цяло, преобладавадо 20-те години на ХХ в., днес продължавада бъде поддържано предимно от учените-историци В. Новотни, Р. Урбанек, Зд. Фиала, Фр. Граус, Ф. М. Бартош др. От края на 20-те години обаче особено през последните няколко десетилетия руската чешка славистика въз основа на трудоветена редица учени като М. Вайнгарт, й. Вашица, й. Вайс, Б. Хавранек, й. Храбак, В. Погорелов, Фр. Гривец много други, които правят повторен анализ дават нова оценка на наличния вече материал, започва да се оформя мнението,че напълно основатеЛIIОможе да се говори за съществуванетона Кирило-Методиевскаписмена традиция на територията на Чехия дО XIV в. рамките на общата проблематика се поставят множество въпроси от различен характер (културноисторически,литературноисторически,частно исторически,лингвистични др.). Един по-конкретен въпрос рамките на целия комплекс от проблеми въпросът били ли са познати използвани ПршемисловскаЧехия някои от произведенията, създадени през IX век във Велика Моравия.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: познати, били, пространните, жития, Константин, Кирил, Методий, Чехия, през
Subscribe to Кирил