Владимир Голев

Поезията на Владимир Голев е пронизана от вечния огън на вдъхновението. Той твърде навреме е осъзнал своята мисия на творец и човек, на комунист, на гражданин на планетата и българин. И в най-вихреното свое сливане с приро дата и родината той не престава да се тревожи от загадките на вселената, да размишлява за смисъла на битието. Може би това необикновено, вътрешно горене, свързано с всевечните дилеми, идва от гордия му пирински корен - да гледа отвисоко и надалеко. Може би борческата му природа като потомък на героично Банско не му позволява да разпръсква безполезно своите човешки мигове, кара го да се стреми към вечността на творческата всеотдайност. В разгадаването на вселенските загадки Владимир Голев винаги ще търси В и намира главния смисъл на своето призвание. И същевременно той си остава някак по детски замечтан, вгледан в синевата на мурите, понесъл завинаги сърцето си светите образи от старата къща в родния му град.