Българското възраждане и Просвещението от Илия Конев

Author

Николай Аретов

Publisher

Институт за литература – БАН

Page range:

171

-

173

Pages: 3

Language

Български

COUNT:

2

ACCESS: Free access

ГОДИНА: 1984

Книжка-1

ПУБЛИКУВАНО НА : 16 January 1984

download: download

Добавени коментари
- Name: Nikolay Aretov
- Inversion: Aretov, Nikolay
- E-mail: [email protected]
- Identifiers:
  ORCID: 0000-0003-0488-5179
- Nikolay Aretov is Dr. Hab., Professor in the Institute for literature, Bulgarian Academy of Sciences and Editor-in-chief of Literaturna missal periodical. He is author of the books: Dimitar i Rahil Dushanovi (Sofia, Narodna Prosveta, 1988), Translated Prose from the First Half of 19th Century (Sofia, UP, 1990), Bulgarian Murder: Outline of a History of Bulgarian Literature of Crime and Detection (Sofia, UP 1994, 2 ed. 2007), Vasil Popovich. His Live and his Works (Sofia, Queen Mab Publ. 2000), National Mythology and National Literature (Sofia, Queen Mab Publ. 2006), Bulgarian Literature from the Age of National Revival (Sofia, Queen Mab Publ. 2009), Asen Christophorov: From London to Matsakurtsi via Belene (Sofia, Queen Mab Publ. 2011). His research interests are in the field of history of literature, comparative literature, and cultural studies.
  Website: aretov.queenmab.eu
  http://ilit.bas.bg/en/names-en/160-aretov-nikolai.html
Keywords

българското, Възраждане, Просвещението, Илия, Конев

Summary

Изследването на исторически формиралата се трайна балканска културна общност е един от централните проблеми, стоящ пред нашата наука - литературознание, езикозна ние, история, фолклористика, етнография... Отделни негови аспекти са разглеждани още при възникването на съответните научни дисциплини. Но не само у нас целенасочено, организирано и на широк фронт разработва нето на балканистичната научна проблемати ка започва преди около две десетилетия. Очертава се оправдан стремеж да се надхвърлят рамките на двустранните литературни взаимоотношения и да се постигне комплексно разглеждане на общото и специфич ното в балканските литератури като цяло. Очевидни са трудностите пред изграждането на специалисти и в частност на литературоведи, които не само да не се спират пред няколкото езикови бариери, а и да познават общокултурните особености и литературите на няколко народа, тяхната научна интерпретация.