За творческата интелигенция

Така поставената тема е твърде широка и многообхватна. И все пак -какво е значението на анкетите като източник на информация за възстановяване живия дух и атмосферата на ед но отминало време, в което са живеели и действували писатели, художници, артисти, когато, съобразно характера и темперамента си, на живо" са писали страниците на нашата културна история? - Копривщица" голяма кръчма ли е била? - Бърлога. Нямаше прозорци. От вратата се влизаше, в която, ако не светеще оплютата от мухи лампа, ще си счупиш главата. Събирахме се там и Гео, и Христо Ясенов, и Николай Хрелков... Все бедняци, нямаха пари да си платят вересиите на баба Брайковица. Гео идваше с една кожена полушубка, казваше, че била от лисица. Шапката си нахлупваше ниско над ухого. Модернисти!.... Христо Ясенов и Гео се сдушваха... Туджарчето носеше една шапка с много широка периферия. Налиташе на карирани панталони и черни вратовръзки... Той иГео данасяха последните моди в поезията.... Този откъс от анкетата с Ламар много живо и веднага ни пренася в самото начало на 20-те години, в периода между „Везни“ и „Пламък", преди съдбоносната 23-та, която разтърсва бъл гарската интелигенция. Само няколко бегли щрихи, и назованите имена се изпълват с живот, слизат от страниците на енциклопедиите и ние преставаме да ги чувствуваме далечни и чужди. Разбира се, само този малък откъс не е достатъчен, за да видим от всички страни живия Гео или Ясенов. Необходими са още и още факти. А анкетите са именно това -натрупване на свиде телства от различни информатори, с оценки от различни гледни точки. И когато тези „гледни точки" се засекат от няколко страни, става възможно да се правят изводи за човек или събитие, да се коригира, потвърди или отхвърли едно общоприето мнение.