Книжовникът и преводачът Димитър Т. Душанов

Димитър Т. Душанов (1837-1904) е един от скромните, редови труженици на книжовното поле от втората половина на ХІХ в. Той не създава произве дения, които да грабват умовете и сърцата на съвременници и потомци, името му се среща рядко в изследванията на литературните историци. Същевременно животът и делото на Душанов доста точно представят възможностите и стре межите на масовия тип интелигенти, изнесли на плещите си последните десе тилетия на робството и културния градеж от първите години на свободата. Роден в Казанлък, Душанов тръгва по познатия път - учи и учителствува в родния си град, продължава образованието си в Одрин, а след това и в прочутата гръцка Велика школа в Цариград. Тук той подготвя и първия си книжовен труд - Прикаската на Авраама, евреинът Тенедский" (Цариградски вестник, г. IV, бр. 278-279, 26 май-2 юни 1856). Това е преводна творба, взета вероятно от гръцката преса и имаща може би френски произход. Любо питната, дори пикантна „алжирска" история, преведена не много сръчно, по-скоро биографичен, отколкото творчески акт на деветнадесетгодишния младеж, който по това време е принуден да напусне училище поради липса на средства. e И За дълги години Душанов посяга към перото, само за да води търговските книги на своите работодатели в Цариград, Галац и Тулча или за да се обърне към своите близки и приятели, между които е и Г. С. Раковски, който дори възнамерява да го направи свой спомощник" в издаването на „Дунавски лебед". Поради разклатеното си здраве Душанов се прибира в Казанлък навлиза в учителското поприще, донесло му много успехи и огорчения, включва се и в борбата с униатите. За няколко години (1864-1867) учителствува Карнобат и отново е в родния си град, където свързва живота си с калоферската учителка, сръбкиня по произход, Рахил Барак (1844-1888) и двамата поемат задружно общия си път в учителското и книжовното поприще.