Столица на оцелелите от Иван Радев
-
Page range:142-144Pages: 3LanguageБългарскиCOUNT:2ACCESS: Free access
-
- Name: Nikolay Aretov
- Inversion: Aretov, Nikolay
- E-mail: [email protected]
- Identifiers:
Nikolay Aretov is Dr. Hab., Professor in the Institute for literature, Bulgarian Academy of Sciences and Editor-in-chief of Literaturna missal periodical. He is author of the books: Dimitar i Rahil Dushanovi (Sofia, Narodna Prosveta, 1988), Translated Prose from the First Half of 19th Century (Sofia, UP, 1990), Bulgarian Murder: Outline of a History of Bulgarian Literature of Crime and Detection (Sofia, UP 1994, 2 ed. 2007), Vasil Popovich. His Live and his Works (Sofia, Queen Mab Publ. 2000), National Mythology and National Literature (Sofia, Queen Mab Publ. 2006), Bulgarian Literature from the Age of National Revival (Sofia, Queen Mab Publ. 2009), Asen Christophorov: From London to Matsakurtsi via Belene (Sofia, Queen Mab Publ. 2011). His research interests are in the field of history of literature, comparative literature, and cultural studies.
Website: aretov.queenmab.eu
http://ilit.bas.bg/en/names-en/160-aretov-nikolai.html
-
KeywordsSummaryКъм книги като „Столица на оцелелите" от Иван Радев може да се погледне от различ ни ъгли. Защото и амбициите и са в няколко посоки - публицистична,краеведска, историческа, литературна, социолнопсихологическа и народоведска. Но няколко посоки, това още не значи разнопосочност. В случая - защото съществува здраво вътрешно единство както в концепцията на автора, така и в обективния характер на книгата. Но мисля, че ще сгре шим, ако не поставим правилно ударението върху един от елементите от формулировката на този предмет - Търново от 1877-1879 г. като притегателен център за оцелелите представители на българската възрожденска интелигенция. Струва ми се, че акцентът пада не върху Търново, а върху понятието, пред 142 ставено от трите думи българска възрожден ска интелигенция" ; всяка от тях поема част от ударението. И понеже, както е добре извест но, голямата част от възрожденската ни инте лигенция се стреми към творческа изява пре ди всичко в полето на книжовността, то зако номерно е към „Столица на оцелулите" да се тръгне първо от литературоведска глед на точка. И така литературно Търново" през две те преломни години - 1877-1879. Но както страстно ни убеждава авторът на „Столица на оцелелите“, проблемът не е чак толкова частен. По това време всички пътища водят към Търново, тук са и четиримата големи сред оцелелите - Л. Каравелов, П. Р. Славейков, В. Друмев, Ст. Стамболов. Около тях са и мнозина от другите: Св. Миларов, Ц. Гинчев, Др. Цанков. д-р П. Берон, Т. Шишков... Всички те са обладани не толкова от литературни, от творчески амбиции, привлича ги въз рожденото отечество, на което Търново е найЯркият символ, изгаря ги желанието да участ вуват в съграждането на свободна България. Още от времето на Паисий, а дори и по-рано, българският книжовник стои начало не само на духовния, но и на обществения живот, той е духовен, но и политически водач. С възникването на държавните институции и партиите постепенно картината ще се промени, но в първите дни на свободата, когато Търново е столица на оцелелите", начело на обществе ния живот стоят първенците на литературата ни - Л. Каравелов, П. Р. Славейков. Световната история ни предлага малко примери за подобни републики на поетите. Доколкото все пак ги има, те винаги възникват след някоя голяма революционна промяна. И за съжа ление никога на са дълговечни. Скоро и Тър ново ще престане да бъде столица на оцеле лите", България няма да е република и ръководителитей няма да пишат стихове. На пре ден план в обществения живот почват да излизат нови сили, нови хора, нови възгле ди. По железните закони на историческото развитие свободният живот ще се окаже поразличен от мечтите на тези, които с пушка и перо са воювали за него.