Матей Шопкин

В своето джобно тефтерче“, наричано още „личния бележник на Апостола", Васил Левски вписва не толкова похарчените грошове за конци, дребни харчове, попътни треби и цървули, колкото онези мигове, без които животът му би бил далеч по-оскъден както за съвременниците, така и в представите на изследователите му. Имах възмож ността да се докосна един-единствен път до този бележник. Трудно е да се опише усе щането за автентичност и близост до един живот, съкровен за всеки българин. e Страница 53. На два реда Апостола е вписал: „Бистрица: да има, има (-) три тополи. Народе???" С по-малко от десетина думи Васил Левски е изразил своите пътни впечатления и изградил един своеобразен и невероятен по своята лаконичност очерк". Струва ми се, че неговата изразителност не е постигната и досега в българската литература. Темата е сиромашкото по онова време с. Бистрица, Софийско. Някой (по всяка вероят ност това е другарят му от с. Бистрица, Софийско, Никола Стефанов Крушкин - Чолака) го е уверявал, че селото е имотно, че в него има и заможни българи, на което Апостола е отговорил със записката си, за да завърши с въпрос, равен на въздишка: „Народе??? От „джобното тефтерче" на скиталеца из Българско научаваме за кираджии, ханове и кафенета, за конете, които е използувал, за заплатените фалшиви тескерета, за феса, който си купил в Плевен, за да не се различава от поробителите, за платеното „яде не в къщата, дето се прибирам, защото са бедни", и още за какво ли не. На Димитър Общи, с който е в разрив още с пристигането му, купува шаяк за панталон", а в Пле вен - чорапи. Записва дори бръсненето си - 2 гроша, а на страница 81 отбелязва, за се знае: „Една кутия с огледало" - половин грош. Нея несъмнено дарява на дьщерята на укривателя си от с. Маджаре, Карловско. Може би за да се отплати за грижите на стопаните, които са треперили за него някоя и друга нощ.