Литературни списания от СССР, ГДР и ФРГ

В рубриката „Жизнь. Искусство. Кри- тика", с която се открива броят, са поместени статиите на В. Озеров „Литера турната критика: точни критерии, висо ка взискателност“ и на Л. Новиченко „Историята и ние“. В основата и на двете статии, както се посочва в бележка на редакцията, са залегнали докладите на двамата автори пред VIII конгрес на съветските писатели. В уводната част на статията си В. Озеров изтъква голямото внимание, от делено на литературно-художествената критика в документите на XXVII конгрес на КПСС - в Политическия доклад на ЦК на КПСС пред конгреса е подчерта но: литературно-художествената критика е обществено дело, а не сфера за об служване на авторски самолюбия и ам биции. В Резолюцията на конгреса се отбелязва: литературно-художествената критика трябва да се отърси от благодушието и чинопочитанието, в оценката на произведенията да се ръководи от ясни естетически и класови критерии, поактивно да се обявява срещу безидей ността, парадното многописателство, дре бнавото ровене в бита, конюнктурщината... Най-главната и отговорна цел, ко ято партията поставя сега пред крити ката, е мобилизация на нейните творче ски сили за енергична поддръжка на дълбокото и всестранното преустройство, провеждано от партията във всички сфе ри на живота, в психологията на хората. Работниците от литературния цех" - пише В. Озеров - са обхванати от настроение на боеви ентусиазъм, ръководят се от стремежа да преодолеят напълно съществуващите недостатъци, да вкарат в действие всички резерви и най-главното - да обединят в едно духа на са мокритичност с енергията на практичес ките дела - в това е залогът за реал но, а не само словесно преустройство. В. Озеров отчита, че пред трибуната на VIII конгрес на писателите критиците не са дошли с празни ръце - съз дадени са редица ярки, талантливи твор би, повишен е творческият потенциал на литературната мисъл, води се борба с чуждата идеология. Не може обаче да се отрече, че критиката все още не иг рае тази активна социална роля, която трябва да играе в толкова отговорния за съветското общество момент, че невинаги е съумявала да оцени литературния процес, неговите успехи и несполуки, не води настойчива борба за кардинално повишаване на идейно-естетическото каче ство на литературата. В първия раздел на статията си (тя съдържа шест раздела) В. Озеров се спи ра на някои негативни явления в област та на литературната критика като ком плиментарността“, „некритикуемостта" на Някои писатели, особено на тези, кон то заемат постове"; изразява неудовле творение от това, как писателският пе риодичен печат изпълнява функциите си като организатор на литературнокритическата дейност, неудовлетворение пре дизвиква и равнището на публикуваните статии, тяхната едностранчивост, печатат се само положителни отзиви и рецензии за художествени творби, сякаш всички рецензирани книги са шедьоври. И по този начин - прави извода си В. Озе ров - се стига до дезориентиране на читателите.