Студии върху Гьотевия Фауст

Пушкин нарича „Фауст" Илиада на модерния живот. Отлично казано, но за да го конкретизираме правилно, трябва само да под чертаем думата модерен. Защото за разлика от античността в съвре менния живот не всички характеристики на идеята и художественото изображение могат да се изведат непосредствено от гледна точка на човека. Философската дълбочина, съвкупността на обществените и чо вешките категории и художествената завършеност в тази творба не са обединени с естествена непринуденост, а встъпват по-скоро в бурно стълкновение. Гьотевият синтез на противопоставящите се тенденции е породил едно в пълния смисъл на думата неповторимо творение Сам Гьоте го нарича несравнимо произведение". Разкрива се съдбата на един човек, ала съдържанието на твор бата е участта на цялото човечество. Пред нас се поставят най-важ ните философски проблеми на една велика преходна епоха, но не от влечено, а неделимо свързани с пластични и вълнуващи (или поне ярко декоративни) изображения на най-съкровени човешки отношения. А отношенията стават все по-проблематични. Ненарушеното конкрет но-духовно единство надделява само в първата част. Идейното съ държание, разкриването на обществено-историческите и натурфило софските зависимости все повече обременяват и дори взривяват кон кретното единство на формите и образите. Такъв е общият процес развитието на литературата през XIX век, който разрушава завърше ността и красотата на света на формата, принася ги в жертва на не умолимостта, присъща на новия велик реализъм, и така поставя края B на класическия период в изкуството".