Литературни списания от СССР, и Холандия

На уводно място в книжката е поместена статията на литовския литера туровед и критик В. Кубилюс „Ценност ният императив" - в нея той споделя свои мисли, наблюдения, чертае перспек тиви за ролята и значението на цен ностния императив в литературата. В началната част В. Кубилюс се спира на определението, което дават философите на понятието ценност". Според тях ценността е едновременно обективна и нереална. Ценността може да съществува и когато в действителността няма нищо подобно (например свобода в робовладелческото общество). Ценността е неотделима от мислещия и действуващия субект. Тя винаги на драства границите на съществуванието на отделния човек като всеобща кате гория, притежаваща силата на импера THB. След дискусията на философите ΠΟ проблемите на ценностите, състояла се в Тбилиси през 1965 г., литературоведите заговарят за значението на аксиоло гическия метод при тълкуване същност та на литературата и за ценностния аспект на битието като нейна специфична особеност. Литературата не разкрива количеството, а качеството на явленията... Тя построява събитията и прежи вяванията чрез противопоставяне на доброто и злото, свободата и потисни чеството, щастието и страданието, жи вота и смъртта; в системата на цел ностите всеки елемент придобива свой смисъл само в сравнение със своя антипод. Такова възприемане на света взима участие в създаването на художествената ценност на произведението - то подсказва каква дума да се избере, каква фраза, образ, подтиква ав тора към все нови и нови варианти, води го като компас до точката на съ вършенството. Литературното произве дение става сстетическа ценност, която също може да диктува на света норми на поведение, както и зародилите се в зората на човешката цивилизация и спасили я от гибел идеали за справедли 164 вост, братство, любов - пише В. Ку- билюс. Естетиката на класицизма провъзгла сява: литературата разкрива и показва Универсални ценности. За писателя на ма по-висша цел от тази да създава мо дели на идеално поведение, които биха допринесли да се съхрани в обществото нравственият порядък. Литературата на Новото време вече се съмнява в предназначението си да формира кодекса на поведението на човека и да прославя абсолютните цен ности, които започнали да и изглеж дат твърде относителни. Пред реализ ма действителността се разкрива като поливалентна, пълна с противополож ности, изискваща различни гледни точки и оценки. Изкуството на ХХ век вижда човека уморен от обществени регламен тации, съмняващ се във всичко. Младежката субкултура, появила се в средата на ХХ век - изтъква В. Ку билюс, - включвайки в своята сфера множество явления на изкуството, вече категорично отрича ценността - отри ча я като репресивна външна сила: тя обуздава енергията на либидото, на ко ято и е чужда каквато и да било представа за добро и зло. Еросът следва да бъде освободен от нравствени забрани, тогава отпада необходимостта от суб лимация в духовната сфера и изкуст вото ще отмре от само себе си, защото сексуалният екстаз е по-силен от есте тическия.