Преводната проза ‘86 (Английски, немски и скандинавски езици)

Огромната работа, вложена в подготвянето на значителен брой преводни прозаични книги, задължава да се пристъпи към тяхното оглеждане направо, без цитати от важни документи или велики мислители, без риторика, откровено и открито, още повече, че такъв е и духът на днешния ни ден. Фактите красноречиво говорят за мащабите на постигнатото. Със 71 прозаични книги, превод от английски, немски и няколко скандинавски езика, се запазва познатото от няколко години високо количествено равнище, отстъпление ня ма, въпреки всеизвестните обективни затруднения. Ако се вгледаме в първите и най-очевидни диференциа ции - по издателства и по езици, ще видим, че и миналата година „Народна култура" достойно изпълнява лидерската си роля - 33 книги, които доста обективно отразяват реалностите в световната литература. Сред тях най-много са преводите от английски - САЩ, Англия и ЮАР, но с помощта други издателства географията е разширена с Австралия (Г. Бакалов") и Канада (Хр. Г. Данов"). Преводите от немски се допълват с книги от Холандия, Дания, Норвегия и Финландия. Колкото и голямо разнообразие да се крие зад англоезичните заглавия на „Хр. Г. Данов" и „Г. Бакалов", наличието на още само по един превод от немски смущава. На този фон отрадно впечатление прави „Профиздат" с трите си книги, превод от три езика - английски, немски и холандски. Свой принос в жанровото разнообразие има „Партиздат", по-скромно е участието на останалите издателства за преводна литература. на Най-логичен се оказва провереният хронологически подход. Затова нека започнем с „Мабиногион. Келтски легенди" на изд. „Г. Бакалов" -единствената средновековна творба. Това са ценни и интересни произведения, които достигат до нас в хубавия превод от английски на Саркис Асланян - стилизиран и дозирано архаизиран, така че нищо освен непривичните имена, често натрупвани едно след друго, да не смущава читателя. Едрият шрифт и илюстрациите говорят за търсене на по-млада читателска аудитория, което е на пълно допустимо, за разлика от отсъствието на предговор. Единственият по-сериозен повод за публична дискусия по повод преводната проза от 86-та година бе средновековната литература. Но спорещите бяха единодушни в едно - необходимо е разграничазане на автентичните паметници от по-късните преработки, Един тип преработка на средновековна творба ни предложи „Отечество" - Крал Артур" на Роджър Ланслин Грийн. Средновековната литература, дълго време загърбвана, се нуждае от избистряне на под хода преди очертаващия се (а може би вече задная с библиотека „Анел) щурм в издаването й.