Пейзажът в лириката на Дебелянов

Специфичната динамика на литературния процес у нас през Възраждането и след Освобождението намира израз не само в задъханата и нестройна смяна на литератур ните направления и течения, в преплитането на разнородни методи и стилове, но и в метаморфозите на литературните видове и подвидове. Тъй нареченото още от д-р Кръ стев форсирано", а в наши дни от Гачев - ускорено" развитие се опредметява особено отчетливо чрез трансформационните процеси в историята на отделните жанрове. Едва направила първите си прощьпулки в областта на редица жанрове, току-що създала свои образци, българската литература трябваше да познае и тяхното „снемане", претопяването им в творческата пещ на поредната нова естетика и поетика, на поредния художествен модел. Особено интензивни са тези процеси в поезията - най-отзивчивото към авангардните тенденции словесно изкуство. Да вземем един само лирически вид - пейзажното стихотворение. Неговата биография е наситена с драматични пре вращения, с мутации", застрашаващи на моменти съществуването на тази сравнително мощна и жизнена издънка от дървото на поезията. Само за 30 години - от Вазов до първите прояви на символизма у нас, българската пейзажна лирика преживява съще ствени преображения. Докато при Вазов, К. Христов и дори при П. П. Славейков понятието пейзажно стихотворение" запазва изначалния си смисъл, докато на този етап бихме могли да заменим чуждицата с българското и съответствие, а именно: пей заж - с природоописание, пейзажист - с природописец, то при Яворов, Дебелянов, Лилиев, Траянов тъждеството между българската и чуждата дума е значително разколебано. При поетите символисти пейзажът до голяма степен загубва ролята си на природоописание.