Литературни списания от СССР

Със статията си „Пред прага на третото хилядолетие" литовският литературовед Витаутас Кубилюс търси отговор на въпроса, който му поставили неотдавна в една студентска аудитория: „Каква ще бъде нашата литература в двехилядната година?" В ХХ век гадаят вече не по ръката. Хиляди учени в специални институти изучават перспективите на световното развитие. Без прогнози за бъдещето е невъзможно планирането на икономическия и социалния живот, а то естанало необходимост във века на научнотехническата революция. Планира се и разви тието на науката. Може ли да се планира развитието и на литературата? В. Кубилюс при вежда думите на Д. С. Лихачов: „Уверен съм, че и в литературознанието е възможна такава „предсказуемост" на явленията, която съще ствува в редица други науки." Литературата е продължителен процес, със своя вътрешна логика, която не може да се прекъсне внезапно... Може да се предскажат насоките, в които ще се развива литературата, да се открият в това развитие внезапни скокове и забавяния. Но причинната взаимовръзка на събитията, върху която се изграждат всички прогнози, в литературната сфера е уравнение с много неизвестни и досега нито един инсти тут по футурология (а през 1970 г. в САЩ те са 15) не се е наел да реши това уравнение. Може ли и как да се предскаже кога блуждае щите генни хромозоми ще създадат велик талант, способен да повлияе върху развитието на отделния жанр или дори върху цялата ли тература? Как да се предскажат промените, които ще продиктуват на писателското съзна ние и подсъзнание противоречията на бъдещото общество? По този въпрос скептичният К. Чапек казва: „Литературата на утрешния ден ще я създават хората на утрешния ден и няма защо ние да решаваме вместо тях какво те трябва да извършат. "