Езиково-стилни, художествени и мирогледни проблеми при превода на творби от Готхолд Ефрайм Лесинг

През своя кратък живот, изпълнен с изпитания, малки радости и тежки мате риални затруднения, ГОТХОЛД ЕФРАИМ ЛЕСИНГ (1729-1781) успява да пре образи лика на немската литература и художествена критика и с личното си творческо дело да ги тласне в класическа насока на развитие. Без да се превръща в непримирим изобличител на нравствената поквара и явен борец срещу съсловното неравенство и произвола на феодалния абсолютизъм, той поставя творчеството си на идейна обществена и морална позиция и по този начин открива един нов исторически етап в изкуството като изкуство не заради самото изкуство, а като изкуство със жизнено и национално предназначение, като отражение на действителността нейните съсловни конфликти, морални проблеми и реално жизнено съдържание. Така изкуството бива изведено от своята чиста естетическа категория и поставено служба на живота и човека. За тогавашната съвременност тая нова постановка имала революционен характер, защото за консервативна Германия, за феодалноабсолютната система на управление от крале, херцози, князе и дребни владетели писателите са имали само функцията на дворцови служители с предназначението да възхваляват, но не и да критикуват обществения порядък и да установяват нови художествени норми. В тази светлина Лесинг носи факлата на революционно предвестие, вдъхновено от Френското Просвещение. Поради своя реалистичен усет той много добре е съзнавал, че една революция в Германия може да се извърши само областта на културния живот, не и в областта на политическата действителност, но това не му пречи въпреки оскъдния залък и непрекъснатите заплахи да остане без него, да открехне завесата към дълбокото морално разтление в дворновите среди и несъвършенството на държавното устройство. В „Романтичната школа" Хайнрих Хайне дава най-вярна характеристика за неговата сложна природа на многостранно човешко същество, което в краткото си битие изразходва своите сили в непрекъсната B И борба с живота и неговите недъзи: „Той беше жива критика на своето време и целият му живот беше полемика."