Литературни списания от СССР, ГДР и Холандия

Статията на Г. Белая „На кръстопът" про следява търсенията и тенденциите в развитие то на съветската проза през последните десе тилетия. В уводната част авторката изразява несъгласието си с появила се напоследък литературнокритическа статия на В. Курбатов, в която се дава неточна картина на литератур ното развитие през 70-80-те години. Според него литературата през този период е постиг нала голяма пълнота и многообразие в подробностите“, но страда от това, че е отминавала основни етично-интелектуални въпроси, не е намерила своя здрава основополагаща идея. Настъпил е моментът - пише Г. Белая, - когато трябва да се разговаря не за липса на обединяващи етични идеи в литературата от този период, а за деформацията, на която те са били подложени в условията на „застойното време". Това предполага както анализ на причините за тяхната вътрешна еволюция, така и изследване на обстоятелствата, конто на ложиха върху литературата своя незаличим деформиращ отпечатък. Историческата потребност, отговор на коя то бяха „Белият параход" на Ч. Айтматов, „Прощаване с Матьора" на В. Распутин и дру ги близки до тях книги, проникна в социални процеси с многогодишна древност: в годи ни те на революцията и в годините на Великата Отечествена война. Тогава именно - подчер тава се в статията - назря това, което Л. Гинз бург определя като специфично светоусещане на съветския човек. „На времето Ремарк - пише тя - изгради романа си върху сводката, която гласеше „На Западния фронт нищо ново", за същия този ден, когато на този фронт загива неговият герой... Ние знаехме, че за деня, в който бъде убит от хитлеристки снаряд всеки един от нас, някъде ще бъде казано: „Под вражеските снаряди Ленинград живее своя обикновен трудов и делови живот. Затова всеки от нас казваше: ние обкръжаваме Харков, ние превзехме Орел... Зад формулите на сумираните действия бяха хиляди отделни хора, кото участвуваха в тях, заги наха, но не ще пожънат плодове.