Чехов и Елин Пелин. Особености на разказа (сюжет, фабула, композиция)

Българският читател се запознава с творчеството на Чехов в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато в печата се появяват първите преводи на негови произведения. В продължение на три години са публикувани повече от дванадесет превода на Чехови разкази и повести. Сред тях са такива шедьоври като „Врагове" (сп. Българска сбирка, г. IV, № 81, 1897), „Селяни" (сп. Български преглед, г. IV, № 10, 1898) и „Лекомислената“ (сп. Български преглед, г. IV, № 11, 1898). До 1905 г. в български превод излизат около сто и шестдесет Чехови произведения. Особено популярен става руският писател след 1904 г., когато Кръстю Митишев издава на български език събраните му съчинения. Това е първото издание, което така широко представя творчеството на руския художник, приобщава непосредствено читателя към поетическия свят на Чехов, запознава го с виждането му за света, с естетическите му принципи и стил. за Дълбочината на поставените проблеми, актуалността и оригиналната, своеобразна чеховска поетика привличат не само българския читател. Почти няма белетрист и поет в България от онова време, който да не е изказал мнение в печата, да не е дал своя оценка разказвача и драматурга Чехов. Особено чувствително е въздействието на руския майстор върху нашите белетристи, то докосва почти всеки от тях. Под знака на Чехо вото майсторство у нас се формират немалко прозаици. Без съмнение по-силно от всичко литературното влияние на Чехов у нас, както и в целия културен свят, се проя вява при художниците от малкия разказ, създал се в края на деветнадесетия и началото на нашия век“ - подчертава в изследването си Т. Боров. С това влияние, с творческото въздействие на Чехов ние свързваме имената на Елин Пелин, Георги Стаматов, Гьончо Белев, Емилиян Станев, Георги Караславов. Близостта на Елин Пелин с Чехов е отдавна известна за изследвачите, но като проблем на творческото формиране и развитието на писателя не е проучена във всичките и прояви и аспекти. Изключение в това отношение прави студията на покойния проф. П. Русев, където въпросът е разгледан по-определено. Всъщност въпросът за преминатата от Елин Пелин своеобразна, школа" у руските писатели е поставен много отдавна, още с появата на първия му том разкази. Още тогава критиците пишат за въздействието на А. П. Чехов, И. С. Тургенев и М. Горки върху младия автор. Някои от тях стигат до крайности в оценките си и гледат на Елин Пелин като плагиат на Чехов, Тургенев и Доде.