Любен Каравелов и общуването му с творчеството на И. С. Тургенев

Поетиката си на белетрист Любен Каравелов изгражда в сложна естетическа ситуа ция, когато чуждата проза се намесва властно и задължава със своите образци да бъде следвана, когато натрупванията в родната традиция също приканват към оригинални обобщения над съвременността. Може би за възрожденската ни белетристика 60-те го дини са онова, което бяха вече за поезията 40-те 50-те години. Любен Каравелов съумя да примири тия две начала. Той просто ги сплави в белетристичното си дело. Без да загърбва опита на чуждите литератури (главно на руската от XIX век), успя да разгърне богата и сложна картината на българския живот, да наложи повествователния си език, ударен и неканоничен, вътрешноразнороден, но отговарящ на мисията му в нашата култура. Mе C. Досегашните ми занимания с творчеството на Л. Каравелов, опитите ми да досегна опорните точки, а и самостойните измерения на повествователното му изкуство задължават да проследя и естетическия ефект от общуването му с романиста И. Тургенев. Дял в процеса на изграждането му като белетрист има и идейно-художестве ният свят на „Рудин“, „Бащи и деца“, „В навечерието", "Записки на ловеца". Истината е, че името на техния автор не е сред имената на видните руски писатели, които Л. Каравелов сочи за пример пред съвременниците си през 1873 г., където са Гогол, Шевченко, Херцен, Белински, Чернишевски... (в. „Независимост“, 1873, бр. 34). То отсъствува и сред привлечените имена от изследвач като проф. В. Велчев: „Към това можем да прибавим, че Каравелов познава и делото на Глеб Успенски, Писемски, Салтиков-Шчедрин, особено на Некрасов и Огарьов. Така сам белетристът, а и един от авторите, които са се занимавали както с неговото творчество, така и с рецепцията на цялата руска класическа литература у нас, като че ли предопределят скромните въз можности и целесъобразност за наблюдения в тази насока. Но се оказва, че със своя опит на романист, с хоризонтите на белетристичното си мислене Тургенев играе много по-значима роля от видимата за изграждане на Каравеловите естетически позиции. Доколко тази връзка е нетипична и естетически зашифрована, свидетелствува фактът, че досега не е съблазнила познавачите на Тургенев и Каравелов у нас за по-разгърнат поглед към тяхното творчество като проблем на сравнителното литературознание