Литературни списания от СССР и ФРГ

Броят се открива със статията на видния съветски литературовед Д. Марков „За ня кои въпроси на теорията на социалистическия реализъм". Още в началото авторът предупреж дава, че не претендира за разгърнато обсъж дане на проблемите, а се ограничава само с поставянето им и поради това написаното по форма не е статия, а по-скоро фрагменти и наблюдения, засягащи само някои парливи места в сегашното състояние на литературната теория. На пръв план е отбелязано колко остро се чувствува дисбалансът между усилията на теоретическата мисъл и текущата критика. Създадена е някаква странна и непонятна ситуация - критиката отминава с мълчание, избягва самото понятие социалистически реа лизъм", което естествено поражда въпроса, как да се обясни това. Нима критиката трябва да избягва обсъждането на литературно-теоретическата проблематика? Но не е нужно да се убеждаваме - пише Д. Марков, - че осмис лянето на проблемите на социалистическия реализъм е важна грижа не само на теорията, а и на движещата се естетика". Понякога се чуват гласове, че понятието социалистически реализъм е остаряло, изчер пало се е, но в тях липсват всякакви опити да бъдат сериозно обосновани. Ще си позволя да изкажа предположението - пише авторът, - че подобни изказвания са по-скоро своеобразна реакция срещу застойните явления, които засегнаха изучаването на проблемите на социалистическия реализъм. Социалистическият реализъм обаче не е теоретически фантом, за да може да се премълчава, а реално съществу ващо естетическо явление с дълга история и със закономерни процеси на своето зараж дане и развитие. Същевременно трябва безу словно да говорим и за извращаването на тези процеси от отделни тълкуватели. Днес в периодиката се лее поток от остри критически изказвания, свързани с анализ на недостатъците, пропуските и грешките в различни области на общественото и културното развитие. И това е понятно: нужно е да се покаже същността на грешките, за да можем да ги преодолеем - както тях, така и техните последствия. Но критиката е добра тогава, когато съдържа не само патоса на отрицанието, но и дух на обновление. Провежданото в страната ни преустройство е революционен про 144 цес: като отхвърля всички задържащи фактори, то е насочено към пълно разкриване на възможностите на социализма в различните сфери на обществения живот. Теорията на социалистическия реализъм въ преки своите завоевания явно изостава от практическите задачи на съвременната социа листическа култура. За да се преодолее това изоставане, трябва да се разкрият корените на грешките и недостатъците, трябва да се огледа неотдавнашното минало, с което са свързани много наши беди и много горчиви размисли на днешния ден - пише Д. Марков. Върху развитието на теорията най-пагубно се отрази догматизмът. В продължение на дъ лъг период от време нашите усилия бяха съ средоточени върху неговото преодоляване. Осо бено силно е деформиращото влияние на дог матизма в годините на култа към личността. Социалистическият реализъм се тълкува то гава не като жив и развиващ се художествен метод, а като неизменен сбор от закостенели схеми и постулати. Широко приложение на мери концепцията за безконфликността в жи вота и в литературата, за идеалния герой. Това се отрази на художественото творчество и на теорията, която се оказа в състояние на за стой. Дълбокосъдържателните понятия партийност, народност се изтриваха от безсмисле но повтаряне, девалвираха се поради вулгар но-социологическото им тълкуване. Ортодоксалността победно гонеше живата творческа мисъл.