Кръстьо Куюмджиев

През своята 30-годишна литературнокритиче ска дейност Кръстьо Куюмджиев сякаш винаги се е стремил да не бъде длъжник на името си - да остане верен на него - златар. И при подбора на авторите, които ще хвали, и по начина на разра ботка на статиите си, и по пестеливата прецизност на творчеството си. Враг на грубостта, недообра ботеността, критикът се стреми винаги да бъде куюмджия. Той не долюбва грубостта, дори ко гато е израз на сила. Предпочита филигранната красота на бижуто пред тежката сила на каменния блок. Куюмджиев не есред производителните" кри тици. И се отнася с предубеждение към тях. Дъл боко в себе си вярва, че количеството нерядко е в ущърб на качеството, че в литературата (от всички жанрове) невинаги количеството преминава в качество. И затова той няма доверие в големите де бели томове или в значителния брой заглавия, в библиографията на някои критици. Обърнете внимание колко грижливо подбира той авторите, за които пише. Нека припомним: най-често се обръща към Димитър Димов и Кирил Христов. В повечето от книгите му ще се сре щнем със статии и откъси от статии за тези писа тели. За тях той е написал и цялостни трудове. Има дисертация пак върху творчеството на Димитър Димов. И след това: писал е за Богомил Райнов, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Валери Петров, Любомир Левчев, Петър Караангов и др. Както виждаме, в подбора почти няма грешки. Разбира се, не за всички значителни писатели е писал, но винаги е признавал значението на личния вкус, на литературнокритическите пристрастия. В огромната книжна продукция днес уме нието за подбор е свързано с вкуса, а вкусът - с творческата индивидуалност на човека. По това, какво харесва, можем да познаем какъв е даден човек. И по това, какво се харесва, можем да познаем каква е дадена епоха. Кръстьо Куюмджиев несъмнено е харесвал и харесва добри автори. И се стреми да пише добре за тях, да проникне в творческата им индивидуал ност, в творческото им своеобразие, да надникне в работилницата на Хефес".