Фуриите на Сесар Валйехо

Сантяго де Чуко е разположен на три хиляди сто и петнайсет метра над морското равнище, сред една отдалечена периферна низина в перуанските Кордилери. Преди седемдесет години един тесен и прашен път е представлявал единствената връзка на селището с външния свят. Така е и до днес: по безкрайните му криволици пълзят камионите, които прекарват рудата от примитивните медни мини, от оловните и волфрамовите рудници на провинцията до крайната гара на глухата железопътна линия - почти на сто километра по долината. Железницата отвежда до едно малко рудно пристанище на тихоокеанския бряг. Там се натоварват и добитькът за клане от Сантяго де Чуко, пшеницата, свинските бутове и сиренето; а също по някол ко сандъка със сламени изделия, сарашки и грънчарски стоки. От това се препитават жителите на Сантяго; днес броят им е четири хиляди души, към края на деветнайсети век е бил наполовината. Пътуването до Лима е дълго, трае четири-пет дни; столицата е разположена на петстотин километра на юг. През време на дъждовния период Сантяго прилича на клопка - тогава единственият път седмици наред е непроходим. Само четиринайсет сгради се осветяват с електричество, повечето са без питейна вода и канализация. По тесните, безредно скупчени един в друг покриви на града - защото Сантяго смята себе си за град - расте трева. Най-близкият телефон е в Отуско. Добър ездач може да стигне там за два дни.