Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ, Австрия

Броят се открива със статията на С. Шведов „Литературната критика и литературата на читате лите (Бележки на социолога)", в която се разглеж дат взаимоотношенията между литературната критика и съвременната литература от гледна точка на социологията на литературата и на четенето. На пръв план се изтъква, че обликът на литературата, създаван от критиката, страда от непълнота. Той е чувствително обеднен и съвременната литература се свежда до една опростена конструк ция: „истинска“ („висока") литература и „занаятчийска" литература („, безвкусица", масовка“, „ан- тилитература"). При това деление на две неравноправни части извън полезрението на критиците остава огромен пласт белетристика, която се ползува с интереса и одобрението на широки читателски кръгове, но не предизвиква интерес сред профе сионалните критици. Този огромен пласт беле тристика никъде и от никого не се отбелязва и в резултат се стига до липса на информация по вып роса, какво четат значителни групи от населението. Не бихме могли да твърдим обаче - пише С. Шведов, че проблемът за изучаването на широко четената литература е нов и не е поставян - в нашето литературознание и критика отдавна е проявяван интерес към тази тема. При обосноваване на необходимостта да се изучават не само шедьоврите, но и произведенията, отговарящи на вкуса на масовия читател, се привеждат обикнове но известните думи на Пушкин: „Могат да ни кажат, че критиката трябва да се занимава единстве но с произведения, имащи видими качества, не мисля така. Някое съчинение е нищожно само по себе си, но е забележимо поради успеха и влияние то си; и в това отношение нравствените наблюде ния са по-важни от литературните." Методоло гията на изучаването на масовата литература е занимавала В. Шкловски, В. Переверзев, В. Жирмунски. Според С. Шведов най-перспективен под ход към изучаване на масовата литература е формулирал Ю. Лотман: „То (понятието масова ли тература - С. Ш.) се отнася не толкова до струк турата на един или друг текст, колкото до неговото социално функциониране в общата система от текстове, съставящи дадена култура. По такъв начин това понятие определя на първо място отношението (к. а.) на един или друг колектив към определена група текстове." Независимо обаче от признаването на необ ходимостта да се изучава сериозно масовата ли138 тература в практическата работа на съвременния критик разборът на такива произведения се свеж да до демонстриране на стереотипи и привични литературни щампи. Но тази литература е твърде разнородна - продължава размислите си авторът, - може би не по-малко разнородна и разнообразна от „голя мата" литература. Ние я обединяваме в едно по външен признак - признанието на широките читателски слоеве. Под общото заглавие „читаема" литература се крие нещо твърде разнообразно. В нея има много нюанси, множество типове, понякога трудно съвместими един с друг. Много опростяват реалната картина някои критици, кои то твърдят: „Цялата тази литература е с едно лице.