Пародия в периферията на литературата

И в литературния живот не са редки случаите, когато дадено явление, непо брало се в определена предварителна схема, се определя като особено или нетрадиционно. Така се гледа на творчеството на Николай Райнов веднага след като ста ва културен факт. Перифразите „призваният пръв модерен писател“, „най-смелият и най-решителният представител на модернизма у насна днес звучат почти като реклама. Те са все още публицистичното отреагиране на новото художествено яв ление. Аналитичното му обосноваване обикновено се отлага: ... ..за това е рано още да се говори: ние нямаме литературен критик, който да изнесе отговора на тези питания. "3 Общото становище на критическото четене в 20-те и 30-те години е добре изразено в констатацията на Ив. Радославов: „Линията на развитие на българската белетристика се счупва за пръв път. " Разглеждано като културно-исторически феномен, творчеството на Н. Райнов подкрепя и в никакъв случай не коригира приетата представа за културния процес тогава. Но естетическата му мисия в периода, когато е най-актуална и има градиИ вен смисъл, остава неясна. Това налага актуализиране на „питанията" по отношение на творчеството му общото място на всички направени опити за отговор - стилът. * Никой не опре деля стила на Н. Райнов като друг освен като декоративен. Но да се изредят характеристиките му на индивидуален почерк, не е достатъчно. Необходимо е да се разгледа като вариант на естетическите търсения на обществено-културното мислене в 20-те и 30-те години у нас; да се види причината от появата на декоративния стил като общохудожествено явление, доловена от Н. Райнов чрез теоретически концепции и индивидуалната му художествена система. Би могло контекстът да разшири до значителни идейно-художествени движения от световен мащаб, поточно - до идеите и практиката на сецесиона, възникнал в края на миналия век развит широко в европейската култура на ХХ век, но това означава прехвърляне на вниманието от процесите в националната култура към влиянията от световната. Те, разбира се, се отчитат, доколкото става дума за обща духовна атмосфера за някои авангардистки „жестове в поетиката на декоративната проза.