За историзма в драмите Отпращането на гръцките посланици от Ян Кохановски и Иридион от Зигмунд Красински

Сложните взаимовръзки между история и литература са обект на изследвания търсения още в епохата на първите литературно-теоретични опити. Още Аристотел известната си „Поетика" поставя въпроса за трудноизмеримите взаимоотношения между двете страни на тази културна корелация: „Поезията е по-философска и по-сериозна от историята." Съизмервайки ги на везната на гносеологическата стойност, мислителят отдава приоритет на поезията. Обяснението на този факт би могло да бъде прецизно от историко-литературна гледна точка. Аристотел противопоставя литературата и историята най-напред по предмет - противопоставя единичното на общото. Поезията притежава възможността да обобщава, да концентрира и универсализира поредицата единични факти и именно по този начин по-успешно достига до откриването на диалектическите механизми в света и човека. И още едно противопоставяне - според творящия субект: „Първият (т. е. историкът - б. м.) говори за действително станали неща, а вторият за неща, които биха могли да станат. "1 Липсата на тематична регламентираност и ограничаваща фактологичност, която отбелязва авторът, всъщност крие в себе си една наддействителна правдивост, т. е. литературна фикция. Нека към тези две особености на опозицията прибавим и съображенията на Р. Ингарден: „Техническите средства, които служат да се представят на възприемателя ня кои особени по своята форма творчески актове на поетическата фантазия, а чрез това и сами по себе си стойностни обекти с оглед на действителността (но само sub specie) - именно това е т. нар. изкуство. 2 Фантазията на твореца екстрахира от реалността значимото, общото. Чрез своята система от „технически средства" тя го възпроизвеж да, за да достигне до нас като ново, обогатено и метаморфозирано копие на първоначално фиксирания факт. Това миметическо по същността си схващане също откроя ва обобщаващата същност на изкуството, както и особеното място на творящата лич ност в процеса. Различията в създавания модел на света са само един от пластовете на сложната релация литература - история. Очевидно е, че тя е двустранна. Обект на настоящите разсъждения е само едната посока на въздействието, а именно - доколко и как историята (в частност античната) е „помощна дисциплина" за литературата. Тук отново можем да диференцираме няколко гносеологически йерархизирани нива. В епохата на гръко-римската древност в нейната архиформа - митологията - е тематична и ценностноопределяща база за литературата, основен, неоспорим модел и всъщност слабо подлежащ на преоценка източник. Защото митът е всъщност светоусещането и понятийната ориентация на античния човек.