Ранният Сергей Румянцев

Сергей Румянцев е творец със своя самобитна поезия, която носи белега на един бурен живот, изпълнен с изненади, дръзновение и мечти. Бедният селски момък се лута в своя път, но никога не отстъпва от дълбоката човешка правда и подчертан хуманизъм; съвременниците му го описват като „непоправим идеалист и романтик“. Поезията му не е проучена в детайли, вероятно заради голямата му популярност като политически трибун и революционен селски поет, свързал творчеството си с прогресивното земеделско движение, когато пише известната пародия „Гърмиш и жигосваш“ и цикъла „Бодили“. Много е писано за творчеството му от последните четири години на неговия кратък живот (1921–1925 г.), за неговия хумор, сатира и призивни стихове, но настоящата задача е по-конкретна: да се отбележи мястото му в литературата чрез по-малко известните му ранни творби. Те са интимно-лирични през ученическите години, патриотично-емоционални по време на войните и дълбоко промислени след тях, когато споделя социалистическите идеи и заема позиция на единофронтовец до смъртта си през 1925 г. Румянцев навлиза в литературата с първата революционна вълна поети, изявяващи се в трагичните събития около войните, изправени пред алтернативата да провъзгласят „нова правда“. Талантът на Димитър Диловски (както е истинското му име) е свеж и самороден, а любовта му към литературата го съпътства още от прогимназията в Луковит, където чете Вазов, Ботев и Церковски. Неговото „поетично кръщение“ става чрез Ботевата поема „Хайдути“, а обичта към родното село и природата, сред която расте като пастир, ражда стихове като „Тъга по селото“ и прекрасната елегия „Носталгия“.