Йозеф Шкворецки – създател и рушител на митове

Така чехословашката литературна критика определя творчеството на този голям чешки прозаик, съперничещ по популярност на световноизвестния си сънародник и колега Милан Кундера. И двамата са част от ядрото на огромно книжовно богатство, забранено за издаване и разпространение в Чехословакия през годините (1969-1989) на така наречената нормализация. На читателя и литературния изследовател предстои тепърва запознаване и изучаване на повече няколко хиляди произведения на автори от различна величина, но несъмнено принадлежащи към общ литературен процес и литературен живот. Тяхното проучване ще конкретизира огромного културно и социално значение на тази най-голяма вълна на вътрешна и външна емиграция в мно говековната бурна история на страната. В тази пъстра литературна панорама Йозеф Шкворецки (род. 1924) заема особено място. След принудителната си емиграция от 1969 г. заедно с жена си чежката прозаичка Здена Саливарова основава в Торонто, Канада, най-голямото задгранично Чехословашко издателство (общо те са над десет) със символичното наименование „68". За издаде ните досега 209 чешки, словашки и други книги е лишен през 1978 г. от чехословашко поданство, но на специалната изложба през май т.г. е провъзгласен за почетен гражданин на Прага чрез специал на благодарност от президента Вацлав Хавел за поддържане на литературния пламък през найтежките времена“. Това „канадско" участие в чехословашкия литературен живот е и убедително изпробване на възможностите на славянин интелектуалец в наситена с конкуренция, но толерантна чуждоезикова среда. То е и пример (макар и далече не толкова чест) за успешен отговор на тол кова драматични и дори трагични въпроси, свързани с оценката за творчество вън от отечестве ната среда.eupa Прави Комуникативната бариера Шкворецки преодолява с отличното си знаене на английски език. Завършил скоро след войната английска филология в Карловия университет, той е един от найизвестните преводачи на английски и американски писатели и открива своите образци в творче ството на Фокнър и Хемингуей. Оттогава е и неговата пристрастеност към детективския жанр като преводач и теоретик, издал още през 1965 г. „Мисли на читателя на детективския жанр", допълнени и преработени в английското им издание от 1988 г. (на чешки език), откъдето са и пре ведените откъси. Макар и съсредоточена върху автори, пишещи на английски език, написаната белетристична лекота студия заема важно новаторско място сред малкото добри изследвания върху най-атрактивния жанр, анализиран тук в троен синтез - на писател, на историк и на тео ретик, очертаващ освен поетичните контури на жанра и разделната линия между криминално и детективско четиво. c От тази книга започва пътят на литературния теоретик Шкворецки, понастоящем професор по английска литература в Торонтския инуверситет, чиято аудитория се разширява неимоверно много при неговите бележки по американска литература, излъчвани от 1973 г. в емисиите на „Гла сът на Америка". В един по-широк типологичен план заедно с режисьора Милош Форман той при надлежи към безспорно най-утвърдилите се чехословашки творци на американския контитент. Всичко това му дава възможност да определи с рядка суверенност за чуждестранен писател, че „американската литература се отличава със силна индивидуалистична традиция и творците не се поддават лесно на влиянията