Плебеи и аристократи. История на името

В "Под игото" стопанинът на Карнарския хан Рачко Пръдлето заговорва предрешения Огнянов по следния начин: "Защо се боиш от мене, графе! Или се срамуваш от името ми? То ми е останало от баща ми и ми е за чест ... Името е нищо, но човек като е честен, тогава и името е красно ... Като е човек с честта си, то и името например да кажа... всеки ми има почетта ... А челяк защо живей? За една чест и за едно красно име ... " Тази словообилна авторепрезентация на притежаващия "безочливото" име очевидно цели нещо като превантивно себеоневиняване и успокояване -- спечелване на събеседника, който -- според мисловността и нормите на света в текста -- естествено би трябвало да се усъмни в почтенността на човека, закичен с подобно прозвище, и да откаже да го разпознае като свой. Начинът, по който професионалният революционер прочита в името на случайния си познат предупреждение, обозначение на долнопробна същност, се санкционира от повествованието като абсолютно адекватен и прозорлив. Притежателят на компрометираното поради озвучеността и миризливостта си име, неприлично изваждащо наяве телесната низина, доказва особената истинност на наследствения си прякор, функционално идентичен с фамилия, защото -- равен и верен на долното си име -- постъпва долно като мекере на турците и шпионин на Стефчов ... Вазов не забравя епизодичния си герой със скверното прозвище. В романовата визия за България след 1878 г. той отново се появява и при това вече е носител на една класическа за литературността на 90-те години фикционална биографична история, моделираща познание и оценка за другите, тъмните страни на свободата. Освен че е забогатял в смутното време с кражба и измама, Рачко Пръдлето е побързал да изпрати сина си на учение в чужбина, където той се представя за конт Etienne Брадлов, чийто брат е губернатор ... Тази версия на вечния сюжет "бащи и деца" е силно симптоматична за социокултурните измерения на шоковите историко-политически и икономически промени в новата земя. Всичко случило се с нейните хора и техните ценности, със семантическите и аксиологическите доминанти в националната идеология, с техниката за колективна и личностна авторепрезентация, с водещите комуникативни стратегии, обвързващи българското и света -- та всичко случило се в този план от известна гледна точка лаконично и в концентрат се снема в разстоянието между имената на бащата-ханджия и сина-студент, в пътя от Рачко Пръдлето до конт Брадлов.