Матей Шопкин

Матей Шопкин е сред онези пленници на патетичното лирическо слово, които трудно биха могли да бъдат сбъркани с някого другиго. Обикновено казват, че и в призванието личи пръстът на съдбата, но често забравят, че творчеството е нещо повече... То е непрестанно усилие да се съхраниш, да бъдеш свой, да не повтаряш вече казаното под българските поетически небеса, както и воля да откриваш непрестанно онези свои идейно-естетически подстъпи към любимата проблематика, чрез които да вграждаш собствените си вълнения сред многоликия хор от творци. Нашата литературна критика е разглеждала неведнъж характерното за този поет, писала е за мястото му в съвременната ни литература. Някои автори като Симеон Хаджикосев определят неговото поетическо име, както и имената на Иван Николов и Янко Димов, като своеобразно свързващо звено между априлската генерация поети и „втората априлска вълна", при все че това деление е до голяма степен условно. Творческия профил на Матей Шопкин обикновено свързваме с онези негови съратници в сферата на поетическото от 65-та аудитория, където лирическото слово набираше своята звучаща сила, където се проверяваха първоначално главните, съществените страни от поетическото дарование. Това не можеше да не даде отра жение върху характерния строй на лириката, която придобива все повече и повече пространствени измерения, които се стимулират от контакта със слушателската аудитория. Така поезията не само проверяваше своята интимна сила и съкровеност, но и подхващаше нови, неизследвани посоки в естетическото самоусъвършенству ване, а своеобразната „естрада" се превръщаше не само в подиум за експерименти, но и в мерило за повишена взискателност към себе си и другите. И в очарованието на звучащия глас, и в неговата дръзка сила и съдбовност се крие обяснението сътвореното от творците, които вляха своите търсения в яката сплав на априлското поколение. за Но дори и да разглеждаме творчеството на поета на цялостния фон на двете поетически поколения, ще видим, че от това той не губи, а има своето самобитно място в съвременната ни поезия. Може би сред съществените изисквания за всеки истински поет е да бъде именно такъв - неповторим, със свое лице сред поетическите си събратя, да бъде сам творческа индивидуалност независимо от плюсовете и мину сите, които могат да съпровождат поетическия му път. Което не ще рече, че авторът трябва да идва сякаш на голо място, че трябва да бъде откъснат от общите художе ствени тенденции. Матей Шопкин е свързан може би повече от всеки друг от своето поколение с предходниците, с развойните пътища на традицията и съвременната ни поезия като цяло. Неговият стих е продължение на трайни домогвания в нашата национална поезия като доразвиване на основни мотиви, като съхраняване на народностното звучене и национален колорит.