Христо Ботев и Херман Вендел

С това съобщение всъщност продължавам доклада си „Херман Вендел и кул турата на южните славяни“, изнесен в София на научната конференция на ЮНЕСКО, посветена на славянските култури на Балканите; докладът е публикуван в сбор ника с материали от тази конференция (Славянские культуры и Балканы. 11, София, 1978, с. 209-212). По този повод нека ми бъде позволено, преди да говоря по не посредствената тема за отношението на Вендел към Христо Ботев, да се спра отново няколко думи на проблемите, които изложих в споменатия доклад. C Херман Вендел е според мен изключително важна, но недостатъчно позната личност, когато става дума да се осветлят всички потенциални възможности за размишления върху южнославянската тематика. Той умира през 1936 г. като емигрант B Париж. Още преди Първата световна война, като представител на социалдемо кратите, е избран в германския Райхстаг. Роден през 1884 г., той тогава е най-мла дият депутат в парламента. По професия е журналист и е проявявал особен интерес към културно-политическите въпроси, и то преди всичко към три кръга култури: германския, френския и южнославянския. Тъй като е роден в Мец, влизащ тогава в състава на Германската империя, интереса му както към немската, така и към френската култура можем да обясним с желанието му да посредничи между двата народа, които често са воювали. А обстоятелството, че особено се спира на Хайнрих Хайне, Георг Хервег, Фердинанд Ласал и Карл Маркс, се дължи на неговите политически убеждения. Публикувал е ценни студии за Бенжамен Констан, Бодлер, Флобер и Анри Барбюс, изтъкнат френски писател, който му е съвременник, а също така и близък със своите антифашистки разбирания. Интересът на Вендел обаче към южнославянския кръг на култура е резултат на две щастливи, тясно свързани помежду си обстоятелства. Като журналист той влиза в допир с южнославянските земи и народи и истински ги обиква, а като политик тези контакти го вдъхновяват да обогати виждането си за бъдещите немскославянски отношения. От една страна, той вижда обединена Германия до нейните етнически граници с южнославянските земи, а от друга - пространството от Връп ското езеро до Черно море също така обединено в една единна държава. В тази сре ща с един за немците дотогава непознат свят той иска да бъде искрен посредник.