анкета

Преди повече от четири десетилетия Веселин Андреев сподели съкровените си преживявания - гневни пориви и възторзи - в своите „Парти зански песни" (1947). Силните му и затрогващи думи още тогава допаднаха на народа, излязъл победител от революцията. Разгневеният народ повярва в ярката истинност на тези песни. Повяр ва в тяхната правда и литературната критика, тъй като значителна част от тях бяха спонтанно утвър дени като художествени открития, заели свое достойно място в революционната ни поезия. Следващите години поетът сътвори други кни ги с очерци, разкази, пътеписи, публицистика, размисли, два тома мемоарна белетристика и т. н. Без да ги подценявам, убеден съм, че авторът на „Партизански песни" навсякъде си остава поет по призвание. И в литературната анкета с него, осъществена от Яко Молхов, тези му качества се запазват: проличават в изповедните му фрагменти, звучащи като поезия в проза, запазили специфичната му художествена нагласа. Неговата ценностна систе ма, емоции и умонастроения го налагат като поет в останалите жанрове. Художествените му идеи и поанти се пресътворяват в лирически контекст. Съжденията и размислите му, цялото негово изображение притежават лирическа подплата без сле ди на разточителство, на търсена белетристична пищност или на самоцелна пластика. Всички излишни думи са отстранени в неговия текст, а са запазени само алтернативните слова, носещи строгите повели на времето. В документалната същност на анкетата, в изстраданите обобщения се откроява човешката му душевност, носеща следите от личните преживява ния на поета. Както в поезията, така и в прозата му се разпорежда дързък герой, един от новаторите - законодатели на света", властно навлизаши в територията на водещата тогава революционна литература, литература на изстрадания антифашистки подвиг Тази актуална автентичност в цялото творчество на Веселин Андреев е документирана в анкетата на Яко Молхов. Анкетьорът изучава в откровен диалог трудните открития на анкетирания. Извли ча потребните му свидетелства. Предоставя му възможността сам да се открои като творческа личност, да се самохарактеризира в периода на пълнолетие и творческа зрелост; да уточни всич ки опорни звена в жизнените си и творчески вле чения... И в непосредния диалог анкетираният 146 споделя както фактите на семейната си и социална среда, в която възмъжава, така и някои непознати данни от биографиите на собствените си книги. Любопитно е, че в поредицата „Литературни анкети", организирани от Института за литерату ра при БАН, анкетата на Яко Молхов с Веселин Андреев е първата творба, изработена от литературен критик, принадлежащ на същото лите ратурно поколение, при това - другар и съмишле ник на анкетирания. Подобна житейска и творческа близост предопределя в значителна степен сход ствата във възгледите, в идейните предпочитания и пристрастия. Обяснява и оная сигурност, с която се осветляват идеологическата непримиримост, нравственият максимализъм и общността в позициите, заети при изучаването на редица факти и явления. Макар анкетьорът да е, така да се каже, водещият в диалога, то анкетираният в случая е „обектът на литературната анкета. В строга самооценка той възкресява" и преценява извърве ния си път и като гражданин, и като художник на словото, достатъчно популярен сред съвременната ни културна общественост. Заслужава нарочно да се отбележи, че въпреки всички превратности на времето, в което живеем, Въпреки цялата регламентираност на доскорошното мислене и конюнктура, Веселин Андреев отрано успя да завоюва оная вътрешна свобода, коя то му позволява да отговаря и да коментира въ просите спокойно и неподправено. При това - с ярка откровеност и чувство за отговорност... Да се изказва дори и по щекотливите проблеми, които доскоро бяха табу

Както вече читателят е узнал, предлаганите от доц. Магда Карабелова откъси датират отпреди десетина години. Препрочитайки ги, днес ми се струват бедни и някак си предпазливи, из тях вее на недоизказаност. Такова беше времето - оправдаваме се по .!lравило в наши дни. Като понечих обаче да актуализирам текста, да го освежа или най-малкото да редактирам, нищо не излезе; анкетата си иска цялостна нова версия, която да отрази nромените, протекли в мисленето ми; позволявам си да смятам, че донякъде съм поумняла, прозряла - то иде с възрастта. Младият прозаик е като яйце, от което предстои да се излюпи непредвидима птица. Прочее, моля читателя да има предвид тук заявеното. Ако текстът изобщо носи известна стойност, следната·е: писмен израз на даден етап от мене си. В случай;че ми бъде отпуснато още време, бих се върнала към въпросите, зададени ми от Магда Карабелова, за да им отговоря окончателно. Амбиция, по принцип илюзорна.

Настоящата анкета със Станислав Стратиев беше проведена през 1982 г. в пет срещи, всяка от които траеше по 2-3 часа. Беседвахме в Сатиричния театър, обикновено следобед, и то при значителни интервали между отделните разговори (18 и 26 март, 31 май, 7 и 14 декември). Замислена като цялостна психограма, анкетата трябваше да обхване всички по-съществени въпроси на вътрешния живот и творческата практика на писателя. По силата на разни обстоятелства обаче планът ми остана неизпълнен в множество съществени моменти. Затворен и сдържан като характер, едновременно видим и невидим зад своята мантия от баснИ, писателят трудно се решаваше на такава анкета, откъдето дойде и голямата дистанция между отделните беседи. "Колкото повече научавам и определям нещата, ми казваше той, толкова като че ли ги забождам като пеперуда в хербарий. Те са казани, зафиксирани, мъртви. Предпочитам човекът, неговите мисли да бъдат неуловими." Освен това, поради наскоро прекарано сериозно заболяване, Стратиев не разполагаше с нужното време и спокойствие эа продължителни самонаблюдения. Опитите за подновяване на работата през следващите години се спъваха както от мои лични затруднения, така и от някои прагматични съображения на автора. Независимо от неизбежните в такива случаи празнини,намирам, че изнесената тук документация има своето значение за изследване житейския опит и творческия свят на един от основателите на сатирическата драматургия в българската литература. Стойността на настоящето литературно-психологическо проучване се определя преди всичко от оня решителен за развитието на таланта момент, в който то бе проведено. Стратиев се опитва да анализира и осмисли своето творчество по време, когато обстоятелствата, дарованието и обкръжаващите го условия са се съчетали така, че той е разкрил своето призвание в драматургическата сатира, създал е там най-значителните си засега произведения и замисли, изявил се е като новатор във формата.